От сърце

Понеже писмата отдавна бяха изместени от Messenger апликацията, а пожеланията за всеки светъл (или не чак толкова) празник се изгубиха между общите, безлични Facebook статуси, реших да изневеря на новите традиции с тези няколко реда, адресирани до старата столица, която с гордост наричам роден град:

Тази година ти пиша за 8-ми март, защото знам колко обичаш да ме четеш. Писмото ще пристигне от големия до малкия град. Вървя към най-близкия пощенски клон и си мисля как пътувах в обратната посока преди години - с  карта на главните улици, надраскани на бял лист хартия, за да не се изгубя. Ти ми я направи. Така ме заведе на училище на 7 - след като ме беше научила да чета. Кой да знае, че в последвалите години ще ме слушаш да сричам на още няколко различни езика.

Ти купи и първата ми цигулка и стоеше неуморно до мен, докато пръстите ми привикваха към клавишите на пианото. А после никога не отказваше да изслушаш все същата соната на Паганини само още веднъж. Преправяше ми дългите дрехи, шиехме заедно за куклите. Ти първа ми показа какво е да бъдеш учител: в твоите междучасия пишех по празните страници на старите ти дневници. Сега имам свои собствени.

Наследила съм обичта ти към тишината, перлите и пълнозърнестите домашни питки, може би и отдадеността ти; не и търпението. Обичам как ми позволяваше да хапвам сладките неща преди основните (правя това и досега, знаеш.) Обичам как подреждаш дрехите си и това, че носиш костюми; любимата ми стая вкъщи е онази, която деляхме заедно толкова години; нас с теб ни няма, но ароматът на лимонова есенция е останал. Обичам как все още ми четеш приказки. Коледа е свързана преди всичко с теб, независимо колко се е увеличило италианското ни семейство. Твой е и най-големият подарък под елхата всяка година.

За теб са първо добрите новини, лошите се научих да пресявам. Не искам да се тревожиш вече - явно пораствам. Нямам повече нужда от карта и твърде рядко ми остава време за Паганини и неговата наша любима соната. Дели ни цяло едно ежедневие, разграфено на учебни часове и доклади, хранителни режими и толкова бъдещи намерения.

Но имам да ти почета нови неща на френски, знаеш ли? И ми се хапват от нашите питки, така че да купиш масло - с него са най-вкусни. Приготви и удобните си обувки: ще се разхождаме дълго, толкова имам да ти разказвам! Сега намери място на цветята (забравила съм дали обичаш циклама, извинявай) и ако вече си в офиса, разкажи на колежките за дъщеря си, този път не се сърдя. Разкажи им, че пораствам. И приличам все повече на теб.

Ти си моят любим човек на света. Честит празник, мила моя мамо!