Успелите споделят

Милен Великов е по професия и по призвание HR (човешки ресурси). Учил е в няколко университета досега и има различни квалификации в сферата. От около година е вдъхновен да споделя своята професионална гледна точка в различни статии, като вярва, че бъдещето на HR-a е да възвърне фокуса върху хората и техния човешки облик, таргетирането им като уникални личности и повишаването на тяхната ангажираност в професионален контекст. Точно за това ще ни разкаже в следното интервю.

Кога и защо избра Човешките ресурси за свое поприще?

Не е от скромност, но твърдя, че човешките ресурси избраха мен, тъй като нямах представа с какво ще се занимавам, след като завърша висшето си образование. Всичко започна след 3-ти курс в УНСС и навлизането на специалните предмети, от които реално придобих повече представа за това, с което ще се занимавам в бъдеще. Практиката в тази сфера предопредели живия ми интерес към определени аспекти на HR-a, не към всичко. Професионалният ми път не бе лек, но благодарение на трудностите, които преодолях, и хората, които ме вдъхновиха да го направя, не се отказах от целите си. Винаги ще бъда благодарен на Елица Панева за смелостта да повярва в мен и да ми даде възможност да се уча от практиката, както и на Екатерина Костуркова за убедеността в моя талант и личностен капацитет.

Когато си започнал, HR се е възприемал като предимно женска професия. Сега променя ли се този стереотип?

Да, беше преди 7-8 години, но с радост наблюдавам, че все повече мъже навлизат в сферата на HR-a и неговите различни разклонения. Беше голямо предизвикателство за мен да пробия в тази феминизирана функция на бизнеса, но след 4-тия стаж успях, въпреки годините, на които го сторих, липсата на конкретен професионален опит и това, че ми личеше, че съм... мъж. Беше ми трудно, но не се отказах.

Според мен тази професия е била по-атрактивна за жени с оглед на нейната административна роля преди 10-15 години и изградения ТРЗ (труд и работна заплата) облик – нещо, което за мъжете не е атрактивно, а по-скоро скучно. През последните 5-7 години стратегическата ролята на HR-а в организациите се засили, появиха се различни консултантски агенции с такъв профил, възроди се потребност от тази функция, засили се и интересът при мъжете да се развиват в сферата.

Предразсъдъците, че HR-a е женска територия, се променят с времето и еволюцията в мисленето.

Ти си първият, който взима приза за „HR изгряваща звезда“ от БАУХ и „Национален златен приз Човешки ресурси“ от сп. „Човешки ресурси“ в една и съща година. Как си го обясняваш?

Да, мисля, че досега това не се е случвало и се радвам, че аз съм първият професионалист с това постижение. Често съм се питал защо точно аз. Обяснявам си го с това, че усилията, които полагам, водят до измерими и видими резултати. Вероятно на мнозина ще прозвучи клиширано.

Старая се да съм проактивен, питащ и експериментиращ, спрямо своето развитие като отказите, с които се сблъсквам по пътя си, ме амбицират повече, отколкото да ме откажат.

Цялата енергия и отдаденост, която влагам в тази работа, предопределят и посоката на моето професионално развитие. На свой ред двете професионални HR институции валидираха постиженията ми, а това ме обнадеждава, че направеното е видимо и оценено. Вярвам, че е и полезно и би било отправна точка за различни адаптирани добри практики от страна на други колеги, в други компании. Смятам, че се движа в правилната професионална посока, а вдъхновението от страна на останалите ще предопредели скоростта ми на движение. Вече се убедих, че мога, а това е ценна предпоставка да се променям, развивам и успявам. Отдавна спрях да се надявам, защото вече вярвам!

Защо е важно в екипите на организациите и компаниите да има професионален HR?

Вече не това е най-важното според мен. По-важно е как заетите в отдел „Човешки ресурси“ взаимодействат с Топ Мениджмънта/Управителя на съответната организация и обратното:

На първо място, доколко съществува разбиране и споделена визия.

Не по-малко важно е обаче каква професионална тежест отдава управленският орган на HR професионалистите. Доколко адмирира техните усилия и резултати.

Коя е най-голямата грешка на един кандидат за работа по време на интервю? Как да я избегнем?

Не бих назовал една и най-голяма, но се сещам за дузина, които изграждат картината на незадоволителното представяне. Можем да започнем с липса на подготовка за това къде и за какво е интервюто за работа, отсъствие на социални умения и затруднена аргументация защо тази позиция/компания е желана, излишно изтъкване на видими неща, митологизиране на определена роля или успехи, лъжа и др.

Можем да се представим добре само ако сме подготвени, мотивирани, убедителни, присъстваме активно – задаваме въпроси, мислим и сме позитивни.

Вярвам, че няма работодател, който да не иска подобни хора в екипа си.

Как би коментирал думите, че HR-ът е балансьорът в бизнес екосистемата?

Съгласен съм, но не всеки споделя моето мнение. Понякога тази му роля го прави „виновен“ при определени решения от страна на мениджмънта, лош вестител на структурни промени или предубеден „коректив“ при различни спорове. Чувал съм множество сравнения за този отдел – „лошото ченге“, „онези, на които не им се вдига телефона в петък“ и др. Разпознаваемостта на HR-a като авторитет и това как ще бъде приет от останалите субекти в организацията зависи от няколко фактора – ценностите, които споделят заетите в него, професионалната им експертиза и философия, относно ученето през целия живот, позитивното им отношение спрямо различните казуси на служителите, тяхната информираност, готовност за съдействие и способността да комуникират – ясно, навреме, прозрачно.

Важно ли е да си знаем цената, когато започваме определена работа?

Да, но докато стигнем дотам, е важно да се премине през осъзнат процес, оценяващ защо искаме именно тази работа и тази организация.

Когато си отговорим на тези въпроси и сме достатъчно убедени, че търсим развитие именно там, то едва тогава бихме могли да знаем колко „струваме“ за себе си, а ако ни предложат работата, да разберем и колко бихме стрували за съответния работодател. Препоръчвам да знаем силните си страни и уникалните си способности, да се научим да ги комуникираме ясно, а вярвам, че добрата цена сама идва.

Според теб какви качества трябва да притежава един млад човек, за да успее у нас?

Според мен всеки мислещ човек, независимо дали е на 20 г. или на 65 г., трябва да намира начин да се вдъхновява непрестанно, да не се отказва, да не чака и търси нещо от някого другиго, а да бъде готов да инвестира в себе си и да прави постъпления да бъде разпознат като мотивиран и ангажиран човек, който заслужава шанс и не би предал нечие доверие. Отдавна не третирам хората като млади и стари, а като  знаещи/можещи/искащи и обратното.

Знам, че всеки би могъл да успее.

Стига да знае посоката за себе си, накъде е тръгнал, целите, които си е поставил, и бъдещи резултати, които би постигнал.

Твоята формула за успех е...?

Отказите ме мотивират обикновено и спрях да се питам защо на мен, все на мен ли и докога ще е така. Приех обстоятелствата и разбрах, че мен ме чака всичко, никой друг. Вдъхновението е още един важен елемент от тази формула, която съдържа още: задаване на въпроси, отсъствие на страх от провал, а по-скоро интерпретацията на случващото се като нещо нормално, смяна на гледната точка и непрестанно търсене на новото и положителното. Завършвам уравнението с ангажираност и отдаденост към това, което правя.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.