Успелите споделят

Милена Ташкова и София Фердинандова от Фондация „Извън кръга“ се занимават с индивидуална и групова терапия, както и с обучения на колеги психолози в създадената от тях „Психодраматична работилница“. Познават се от 20 години и са горди, че са се превърнали в един дълготраен, професионален и приятелски дует, при това женски. За инициатива за превенция на хранителни разстройства при деца от 12 до 18 години "Живот на килограм" ни разказват тук.

Как се роди идеята за Живот на килограм?

В частната ни практика през последните години забелязваме епидемично увеличаване на броя клиенти с хранителни разстройства. Все повече млади хора изтезават телата си като гладуват дълго време, прекарват часове във фитнесите и им коства много време и енергия да подберат „чистата храна“, която да си купят. И двете сме работили дълго като училищни психолози и знаем какво става всяко междучасие в лавките – децата буквално се тъпчат с храни. Това е техният начин да се справят с трудните за ситуации. Всичко това ни накара да мислим какво можем да направим, за да работим превантивно, а не чак тогава, когато има проблем, защото проблемите, свързани с този вид разстройства, са наистина много сериозни.

Какво точно представлява инициативата?

Работим с децата по 3 основни теми.

Първата е свързана с моделите за подражание и начина, по който възприемаме себе си. Как изглеждам в очите на другите? Какви са критериите за красота? И как свързвам всичко това с тялото си?

Втората тема засяга вътрешния ни свят, разпознаването на емоциите ни и справянето с тях. Когато имам негативни преживявания или не ми достигат положителни такива, компенсирам ли това с храна? Защото, замислете се колко пъти се утешаваме с храна и колко често показваме чувствата си отново през храната.

Третата тема е информативна по отношение на конкретните хранителни разстройства, маркерите за тях и възможните начини и посоки за справяне.

Как ви възприемат децата?

Учениците, с които работим са от 5-ти до 12 клас и посрещат екипа ни с интерес и ентусиазъм. Понякога има деца, които сами преживяват подобен проблем или пък са се сблъсквали с него през познати и близки. Много бързо разбират, че не си говорим нито за диети, нито за правилно хранене, а за онзи психологически механизъм, с който преработваме проблемите и стреса. От друга страна нашият екип работи интерактивно, през различни игри и казуси, което кара децата не просто да трупат информация, а да преживяват и да разбират това, за което говорим.

Кои са някои от предизвикателствата, с които сте се сблъсквали досега?

Случва се в класовете да присъстват деца с реален хранителен проблем, който понякога е видим, а понякога не. Това изважда на светло преживявания и отношения в класа, които изискват да им се обърне внимание. Трябва да сме много чувствителни към този проблем и да знаем как да се справим с това. Също така често се сблъскваме с „ пукнатини“ в близостта между децата и родителите им, които се налага да отработваме, без да взимаме страна.

Работите съвместно с училища. Как се свързвате с тях и отворени ли са към подобни по-нетрадиционни инициативи като вашата?

При стартирането на проекта ние се свързвахме с училищата, но много скоро те започнаха да ни търсят и в момента имаме повече заявки, отколкото можем да поемем. Училищата не само усещат нуждата от работата по превенция на хранителните разстройства, но и са все по-отворени и инициативни в търсенето на решение.

Как протича една среща в клас?

Часовете са много динамични. Учениците дават много интересни отговори на някои от въпросите, които им задаваме, например „В какво се измерва животът?” и „Какво правя в солените си моменти?”. Работят живо, въвлечено и с интерес. До този момент сме работили в 12 столични училища и едно от провинцията, и навсякъде искат отново да се върнем. Може би не е маловажно, че и ние също искаме да се върнем.

Проблемът с хранителните разстройства засяга сериозна част от днешното общество. Мислите ли, че му се обръща достатъчно внимание?

За съжаление на темата за хранителните разстройства не се обръща достатъчно внимание нито в семейството, нито в обществото като цяло. Голяма част от родителите не винаги си дават сметка за това, което се случва или просто омаловажават тревожните признаци, защото се чувстват уплашени и безпомощни. Има такава тенденция да не се вижда проблема, сякаш той не е съществувал или ще изчезне. Също така и публичното говорене по темата сякаш не е достатъчно или се случва само в контекста на „лошата новина“. Не се коментират дълбоките причини за тези състояния и възможните изходи от тях.

Какво бихте посъветвали родителите?

Най- важното за родителите е да са чувствителни и отворени за емоциите на децата си. Да не пренебрегват важните за тях неща по време на тинейджърството, омаловажавайки ги като ненужно драматични, а напротив, да отделят време да говорят с тях и да се опитват да не ги съдят. Така всъщност родителят ще остави вратата към себе си отворена и ще даде възможност на детето си винаги, когато има нужда от него да го потърси, а не да премълчава и да се справя само по не особено конструктивен начин.

За конкретната тема родителите е важно да знаят, че самите те не трябва да превръщат темата за храненето в твърде важна и болезнена. Не казвайте на детето си „прасчо” или „мечо”, не го слагайте на кантара след хранене, не се обръщайте към него с „на какво си заприличал“. Защото това са думи, които не се забравят, оставят сериозни рани и вашето дете престава да харесва себе си, а това вече е предпоставка за всякакви сериозни състояния.

Кои са първите признаци на хранително разстройство?

Детето не харесва начина, по който изглежда. Постепенно започва да става тъжно и апатично. След като се нахрани, говори с чувство за вина за това, което е изяло. Постепенно цялото мислене започва да се измества върху начина на хранене. Наблюдавате промени в теглото. Може да започне да се храни само или по време на хранене да пие много вода. Възможно е да има стомашни кризи.

Към кого да се обърнат за помощ?

Има много колеги психолози, които работят с този проблем. Ние от „Психодраматична работилница“ и Фондация „Извън кръга“ работим индивидуално с всеки един казус , а в момента подготвяме цялостна програма за работа с хранителни разстройства, която да включва групова терапия и консултация с психиатър, ако е необходимо.

Част сте от Акселератора на Промяната. Това по какъв начин успява да допринесе за развитието на вашия проект?

Много се радваме, че от над 200 проекта от цялата страна, нашият беше избран и включен в Акселератора на „Промяната“. Това ни окуражава, че темата все повече се разпознава като важна и значима, а нашата програма - като ефективна и смислена. В Акселератора имаме възможност, благодарение на фондация „Reach for change“, да участваме в множество практични обучения, които ни помагат да се замислим, да структурираме и доразвием по-добре и по- устойчиво нашия проект. Срещата с екипа на „Reach for change“, както и с другите колеги в Акселератора, ни дава много идеи, нови посоки за работа и все повече надежда, че в България се формира общност на социалните предприемачи.

"Живот на килограм" са участници в Акселератора на ПРОМЯНАТА 2017/2018, заедно с още 12 стартиращи социални предприемачи, които са намерили решение на проблеми на децата в България. Акселераторът е двумесечна интензивна обучителна програма, базирана на специализирани безплатни обучения и индивидуални консултации, които помагат на социалните предприемачи да подобрят своите решения и своя бизнес план. Той е част от процеса на селекция в ПРОМЯНАТА - най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп, която се осъществява в партньорство с фондация Reach for Change България.