Общество

Днешната приказка е от съвременния живот. Първият ни главен герой е един човек на прага на оцеляването си и се казва Иван. Другата ни главна героиня е журналистът Милена Илиева - Момчилова. Тя е жената, която не е минала през девет планини, за да стигне в десета, за да спаси нуждаещ се. Напротив - направила е нещо много по-трудно!

Преборила се е с безброй институции, сътворила е многобройни планове, които да доведат мисията й до успешен край и се е съюзила с други вълшебници, за да спасят един човешки живот. Животът на Иван. Напук на цялата система, напук на всички трудности, напук на безхаберието на голяма маса хора... Те успяват!

Градът е София. Иван се появява на пазарчето в "Младост"1 в края на юли 2014 г. и заживява там. Родителите му са починали, а сестра му не желае да има каквото и да било с него.

Той не пречи на никого - не проси, не досажда, не рови по кофите и не създава проблеми. Той е кротък, но абсолютно безпомощен и неадекватен, за да се грижи сам за себе си. Просто съществува, потопен в собствения си тъжен свят.

Въпреки многобройните сигнали от хора, които се опитват да му помогнат, социалните само трупат преписки и като мантра повтарят, че той "отказва да им съдейства и не е законосъобразно да го прибират насила". Пречката - Иван не е агресивен и не може да бъде задържан.

И така година и половина. Нито един чиновник не прави нищо за бедния бездомник. А той добива все по-ужасен вид! Не е направен минимален опит дори да се помисли как може да бъде спасен "законосъобразно" този човек, макар всяко държавно ведомство има юридически отдели.

Милена научава за Иван от дъщеря си Стефани. В края на юли 2015-та година девойката споделя, че бездомникът спи между масите на пазара и че това продължава повече от година. Стефани е притеснена, че човекът ще получи топлинен удар, защото с часове стои на слънце, облечен в дебели зимни дрехи. 

Милена отива да го види. Пред "Успелите", тя разказва:

Отидох при него. Седеше на една пейка под жарките лъчи. Лицето му беше в рани от слънцето.

На всички въпроси, които му зададох, отговори само че се казва Иван и че не му е добре.

Милена вече вътрешно знае, че не може просто да си тръгне и да го остави. Така започва нейната битката за спасяването на болния бездомник. А борбата е дълга и трудна. Няма бой с митични чудовища, но има една огромна доза безхаберие, която я удря при всеки опит да спаси бедния мъж.

След две телевизионни предавания, посветени на него, обширен репортаж, дълги телефонни разговори и писмени сигнали, социалните продължават да твърдят, че са безсилни, особено след като и прокуратурата не иска да съдейства за спасяването на Иван.

Времето на Иван изтичаше. Малко преди студовете, през януари 2016 г., подадох сигнал в Софийска районна прокуратура, че Иван трябва да бъде прибран за принудително лечение, защото застрашава сериозно здравето си.

След продължително ровене в нета открих, че по Закона за здравето това е абсолютно възможно И НИТО ЕДИН ЧИНОВНИК НЕ СЕ БЕ СЕТИЛ ДА ГО ПРИЛОЖИ. Подадох и жалба с искане да бъде направена проверка за бездействието на институциите.

Постарах се да приложа и актуална снимка на Иван както и последния отговор от социалните, които отново кършеха ръце и прехвърляха топката към прокуратурата.

И изведнъж нещата се обръщат. Без магическа пръчка. Просто положеният труд и вярата дават своите резултати. Иван е прибран почти веднага в окаяно състояние - отекъл, неадекватен, със забавени движения, заради студа, и с ужасни рани по краката - панталонът му е сраснал с кожата.

В рамките на няколко дни му издадоха лична карта и го приеха за лечение в Център за психично здраве където престоя половин година.

Приятели ми помогнаха да снабдим Иван с всичко необходимо - дрехи, тоалетни принадлежности и лекарства (установен е постфлебитен синдром на краката и то след наше настояване да бъде прегледан от съдов специалист). Приведохме го в нормален вид - подстриган, обръснат и чист.

За два месеца Иван се промени - стана контактен, разговорлив и изпълнителен - точно като малките деца, които искат да бъдат похвалени.

На 17 юни 2016 г. социалните решиха Иван да бъде настанен завинаги в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост до Сливен. С известни усилия  успях да спра настаняването му в селище “Качулка”.

Толкова далеч нямаше как да контролирам как е той. За по-малко от седмица му намериха място в Подгумер - до София. Друга алтернатива засега нямало, обясниха социалните.

Обитателите на Дома в Подгумер са с тежка форма на умствена изостаналост. В много тежка форма. Всички изглеждаха страховито. Няма човешка реч – само нечленоразделни звуци или безмислени изречения. Тези хора не знаят кои са, къде са и защо са там.

За разлика от Иван, който знае. Той разбира всичко и тъй като му е казано, че няма къде да живее, за да не се върне на пазарчето, се опитваше да приеме, че това място ще е неговият дом. Но нито той, нито аз очаквахме да видим това, което ни посрещна.

Започнах битка за преместването на Иван в защитено жилище, за което социалните ми споменаха по-късно. В продължение на 4 месеца с приятели правехме всичко възможно  Иван да излиза по-често оттам, за да е в нормална обстановка и за да не се влоши състоянието му. 

През октомври СГС  даве ход на делото заради иска на прокуратурата Иван да бъде поставен под запрещение. Това означаваше гражданска смърт. Означаваше Иван да има настойник, който да решава вместо него. Междувременно Иван започна работа на граждански договор в обществена пералня. Документите и молбата му за преместване от Дома в Подгумер в Защитено жилище за хора с интелектуални затруднения бяха вече готови (спестявам ходенето по мъките докато социалните си свършат отново работата...).

На 17 октомври беше подписана заповед Иван да бъде преместен в защитено жилище за хора с интелектуални затруднения в София и да напусне завинаги Дома в Подгумер. Месец по-късно прокуратурата оттегя иска си Иван да бъде поставен под запрещение.

След съдебнопсихиатричното заключение на вещото лице, съдията решава, че няма медицински показания да се обсъжда пълна или ограничена дееспособност и няма основания Иван да бъде поставян под пълно или ограничено запрещение.

От този момент Иван започна нова страница в живота си и съм спокойна, че всичко свърши по най-добрия начин за него. От няколко седмици той работи към строителна фирма на трудов договор. Продължава да изпълнява задълженията си и в пералнята, защото там са хората, които също много му помогнаха и той уважава.

Иван вече нарича защитеното жилище СВОЙ ДОМ. Той се приспособи и свикна с новата обстановка, със социалните терапевти и с хората, с които живее под един покрив.

Искам да изкажа огромната си благодарност към адв. Николай Свинаров и адв. Надежда Свинарова за готовността, с която се съгласиха, про боно, да защитават Иван по делото.

На Савина Иванова, първият човек опитал да му помогне и който беше винаги до мен, на семейство Мая и Гриша Георгиеви, на социалните работници Калина Иванова и Мария Масалджиева, на всички, които дариха лекарства, дрехи, обувки и финансови средства, за да бъдат платени над 1200 лв за здравни осигуровки на Иван.

Хиляди благодарности на Димитър Димов и Димитър Ботев, които се погрижиха да му намерят работа. На д-р Елена Мутафчийска и Елена Димитрова - директор на защитеното жилище където живее Иван и не на последно място - на моята дъщеря Стефани, която ми разказа за него.

Сега му предстои да учи много неща и да се справя с много свои страхове и тревоги, а пък ние, ние ще продължаваме да го окуражаваме и подкрепяме.

Иван вече е спасен. На улицата обаче имa много други като него. Да ги подминем или да им подадем монета, за да излъжем съвестта си е лесно. Трудно е да им дадем шанс за живот. И все пак е единственото, което си заслужава...