Успелите споделят

Мира Арнаудова е художник, фотограф, пътешественик и мечтател. Изкуството я завладява от много малка и днес вече има редица успешни проекти зад гърба си. Гордо до тях се нарежда и най-новата й страст - детският сериал  „Вълшебното копче". Една история за зайчета, мечтите и още нещо. 

Какво е „Вълшебното копче“ и как дойде идеята за проекта?

"Вълшебното копче" е първият пилотен епизод от плануван детски сериал, който ще се радвам, ако успеем да реализираме до края.

Като всичко в живота ми, и този проект се случи някак импулсивно. Всичко започна една вечер, малко преди Коледа, с няколко парчета плюш, малко дантели и карирани памучни платчета. Беше забавен експеримент, но с времето си давам сметка, че беше плод на много, много дълги години опит в анимацията, фотографията и рисуването.

Нямаше предварителен план, а повече желание и емоция и следване на определен път, извървян някак естествено стъпка по стъпка. Първо се роди едно малко заешко семейство, което изработих за дъщеря си. Приятелка ме провокира да го покажа в социалните мрежи, което сложи неочаквано началото на серия от плюшени играчки. Така се появи Tres Jolie - моята собствена марка, под която изработвам индивидуални играчки вече близо 5 години. Тя предшестваше филмовия проект.

Целта ми беше да проектирам и изработвам не просто играчки, а такива, които ще останат запечатани в спомените от детството. Нали знаете, всеки си има по един вече разпадащ се от гушкане плюшен любимец, който е най-ценен. Този любимец исках да направя за всяко дете. Изработвам всичко сама, защото всеки бод е от значение - той придава характерното изражение на куклата, дава душата й. Опитът ми в анимацията не ми даваше мира и провокираше съзнанието ми да виждам всяка създадена играчка, като герой от филм и в определена среда.

Работата над играчките помогна да се развие идеята за "Вълшебното копче". И наистина, ако мога да се изразя метафорично, всичко започна от едно копче и завърши с балтон! В нашия случай – цял анимационен филм с продължителност 23 минути!

Първо се роди малкото зайче Лори. Тя носеше характерно излъчване и покрай нея се завъртя историята. Всъщност Лори ми подсказа стилистиката и идеята на филма. В съзнанието ми се проектираха картини и случки от живота на заешкото семейство. Малко по малко се оформи първата история. Част от сюжетите в нея са плод на мои детски спомени или дори образи на деца от настоящето. Героите извървяха дълъг път до финалния вариант на сценария. Всичко беше необходимо да отлежи и да бъде преосмислено. Активната снимачна дейност и пост продукция продължи повече от година.

Имаме чудесен малък екип, много талантливи актьори, които се въплътиха в ролите на героите. Това са Боби Стоянов и Евгения Василева от Куклен театър Варна. Приказната къща на заешкото семейство Плюшон е дело на Евелин Генов. Благодаря и на съпруга си Станислав Евстатиев, че се погрижи за цялата софтуерната и техническата част и цялата пост продукция. Музиката е композирана от маестро Страцимир Павлов - трябва да я чуете, любима ми е!

Вашите читатели могат да гледат филма на страницата на The magic button.

Какво е посланието на историята?

Най-важната идея в историята за "Вълшебното копче" е -  „Мечтите се сбъдват само когато наистина силно ги пожелаеш със сърце“. Сега децата имат огромна нужда от повече истории в духа на общочовешките ценности, които сякаш забравяме в този объркан и забързан свят. Затова сега си пожелавам да довършим следващите 12 вълнуващи истории за зайчетата Лори и Флюк и да достигнем до повече зрители и детски сърца.

Кое запали страстта ти към фотографията?

За разлика от повечето момиченца, не съм искала да ставам балерина, нито принцеса. Аз рисувах от много малка, всеки ден. Никога не съм искала да правя нещо друго. После дойде неизбежно любовта към фотографията, с която се занимавам от толкова отдавна, че се е превърнала до голяма степен в начин на живот.

Първите ми спомени са от детството, когато на 6 получих първия си фотоапарат. Баща ми беше фотограф, оператор и основател на фото-кино във Варна. Той запали и научи не само мен, но и много вече утвърдени фотографи в града. На него дължа и страстта към анимацията и киното въобще. Аз съм визуален тип и мисля, че трудно с думи мога да изразя емоцията си. Фотографията е моето средство. Чрез нея изразявам своя поглед и се опитвам да запечатам онези мигновени състояния на света около мен, които само след секунда ще бъдат безвъзвратно изгубени.

Кое те вдъхновява да правиш изкуство?

Ако цял живот те е вълнувала красотата и си възпитан да я търсиш в различните й форми, в природата, в хората, в музиката, в светлината, тогава изпитваш едно неумиращо желание да създаваш и да раздаваш още красота. Вдъхновението е нещо, което всеки път е провокирано от различни фактори. Не може да се опише с думи. То е като буря, която за секунди те отнася, усещаш как нещо те пробожда и не ти дава мира, докато не го извадиш на бял свят. За конкретни примери мога да посоча формата на пуканка, в която примерно виждам определен герой, усмивката или жеста на близък човек, което ми дава определен импулс и ме предизвиква да творя. Всичко в околния свят може да е извор на вдъхновение! За мен най-вече това са детайлите, малките неща.

Имаш спечелени редица награди за фотография и множество успешни проекти. Какво е необходимо, за да бъдеш успешен у нас?

За всеки успехът има различни измерения. В този момент, за мен успех е радостта от думите написани до мен от първите зрители на филма ни. Благодаря им от сърце, това мотивира много и виждам, че не съм се борила напразно. Просълзявам се от снимки на малки дечица, грейнали от щастие или кротко заспали, прегърнали някое от моите плюшени гушливци. 

За да бъдеш успешен в България и то в областта на изкуството, са ти необходими огромна доза упоритост, нестихваща лудост, дисциплина и най-важното, любов към това, което създаваш. Много важно е да срещнеш и верните хора - в точното време и място, които са готови да те следват, не просто за да се реализира печалба, а за да устоят на идеята до края и да се роди продукт от това сътрудничество. С екипа на филма се получи това. Да правиш анимационно кино в България не е лесно. Всъщност е граничещо понякога с безумие.

“Light delight me” също е част от твоята визитна картичка. Разкажи ни малко повече за нея, както и за други твои реализирани проекти.

“Light delight me”е заглавие (мото), под което обикновено публикувам снимките си. Ако няма светлина, няма фотография, няма живот. Това не е проект, това са запечатани в снимки мигове, състояния, форми или природа. В последните години избягвам да снимам поръчки на всяка цена, това изхабява. Ако една фотографска сесия не те вълнува, то резултатът ще бъде плачевен. Не снимам и всекиго, ако нямаш отношение към дадена личност, безразличието ще проличи и в снимката.

Последните години снимам много повече пътувайки. Обикновено маршрутите са спонтанни. В България и Европа има невероятни места, които са много вдъхновяващи. Благодарение на тези пътувания, мои снимки бяха публикувани във Форбс, в издания на National Geographic, The Times – London, станаха корици на издания във Франция. Това ми носи голямо удовлетворение. Да знаеш, че сред милионите фотографи си забелязан, ти дава по- голяма увереност.

Какво ти предстои оттук нататък в личен и професионален план?

В личен план, а има ли такъв, когато работата ти е твоят начин на живот и твоето удоволствие? Когато цялото ти семейство те подкрепя, дори и в безумните ти начинания, границите между личен живот и професионален се размиват. В личен и в професионален план, чертая карта на следващото си дълго пътуване. Пътуванията подреждат мислите ми и провокират нови идеи.

Един важен урок, който получих от баща си е, че човек, за да бъде добър фотограф или артист, трябва да бъде във вечно движение. Простичко казано - да сменя картинката и емоцията! Стоенето на едно място закърнява умението ни да наблюдаваме и забелязваме детайла в обкръжаващата ни среда и тя спира да ни вълнува. Надявам се да продължа да снимам и да продължа да работя по анимационния сериал.

А на „Вълшебното копче“?

Това реално е вторият много труден въпрос.

На "Вълшебното копче" му предстои да сбъдне една мечта – сериалът да стане реалност. Искаме да направим 12 епизода с Лори и Флюк. Имаме ги написани в синопсис, което е основната идея на епизода в няколко изречения. За да стане мечтата реалност, трябва да успеем да осигурим финансирането на проекта.

Търсим продуценти и ко-продуценти в България и по света. Тук е трудно, защото повечето продуценти са станали такива, след като са били автори, на които никой не е искал да продуцира филмите и сега са фокусирани върху собствените си продукции. Но сме оптимисти и не спираме да търсим и да се надяваме.

В момента съм фокусирана върху сценария на втория епизод. Доработваме детайли от действието и реплики. След това ще правим аниматик. За нас това е разиграване на действието като в куклен театър, който снимаме в реално време. Като се направи монтаж, виждаме дали идеите ни са били адекватни на цялостното действие и къде, какво е необходимо да се промени и кое да остане. След това започваме да снимаме.

Засега ще снимаме вътрешни сцени – там имаме готов декор. Същевременно ще изграждаме допълнителните сцени за външни снимки. Вълнуват ме новите сцени и декори, които трябва да построим и онази магия, на тъмната стая под светлината на прожекторите, в която предвижваш всичко милиметър по милиметър, като мистичен магьосник, очаквайки да се случи нещо наистина вълшебно. А моментът, в който всичко оживява на монитора е най-вълшебният. Мисля, че куклите наистина имат душа!

Мисълта, която те води в живота...

Тук направо ще цитирам:

"Започни да правиш необходимото, после възможното и изведнъж ще откриеш, че постигаш невъзможното." (Св. Франциск от Асизи) 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.