Успелите споделят

Днес на гости ни е един човек, който ни завладя чрез своя морал, доброта и дълбоки принципи. Той управлява успешно 3 големи компании, отделя средства за образованието на деца в неравностойно положение, а заедно с прекрасната си съпруга е приемен родител на изцяло доброволни начала.

Трудно е да бъде описан и дори не бих посмяла да го направя. Ще ви кажа само, че си заслужава да надникнете в света му. Представям ви Мирослав Долапчиев.

Миро, представи се и ни разкажи за дейностите, с които се занимаваш?

Аз съм съпруг, баща, предприемач, инициатор на различни начинания, които смятам, че могат да променят средата, в която живеем. В момента управлявам три компании: ALOCOR, която се занимава със системи за автоматизация на водите и климата, PALOD 1999, която прави корпоративно облекло и TAILOR LAMB - най-новият ми проект, който реализирам съвместно с моя партньор Иво Димитров, за мъжки ризи по мярка (made to measure).

Председател съм на Националната асоциация за приемна грижа, в която подкрепяме децата, настанени в приемна грижа и семействата, които се грижат за тях. Заедно с моята съпруга сме приемни родители.

А как се роди идеята да продаваш дрехи, които създаваш индивидуално за всеки мъж?

Самата идея датира от много отдавна - някъде от 2002 година. Докато участвахме в изграждането на текстилни и шивашки предприятия, имах възможност да наблюдавам процесите по създаването на продукти, като за мен ризите бяха най-интересните от тях. Със своите цветове, различни детайли и кройки, те силно ме впечатляваха.

Тогава за първи път, се замислих върху това, че един ден бих искал и аз да имам своя марка. Но едва през 2014 година идеята започна да добива реални измерения, защото всички парчета от пъзела, нужни за изпълнението му, бяха на лице. Благодарение на опита, който добихме в производството на корпоративно облекло, с партньора ми Иво бяхме сигурни, че е време да започнем. През тези години виждахме колко различни и уникални са всички хора, които обличаме, как много от тях не се чувстват комфортно и не са удовлетворени от това как изглеждат в дрехите, който си купуват.

Тогава знаехме, че „ризи по мярка” (“made to measure”) е решението, което ще отговори на реалната им потребност. Идеята ни не е нова за света, но системата и алгоритъма, които внедряваме при създаването на всяка риза, е напълно нов.

От всяка продажба отделяш средства, които отиват за образованието на деца в неравностойно положение. Кое те мотивира да помагаш?

Като компания, нашата задача е да помагаме на клиентите ни да избират ризи, които подчертават и показват техните уникално създадени тела, а не да се срамуват от тях. Това е и образоване в избора на материята, десена, та дори много малки детайли – например, коя яка подчертава по-добре лицето.

Да помагаме е част от нашето виждане за отговорен бизнес – ние служим и образоваме. Като християнин, имам силното убеждение, че е лична отговорност да помагаш на тези, който са в беда или имат трудности. Вярвам също, че децата, които живеят в бедност, се нуждаят от качествено образование, за да се доближат до връстниците си с възможности.

Искахме всеки продукт, който продаваме, да има пряко въздействие. Затова една ушита риза, която финансира една седмица образование, е отговорът, който търсихме. Това не е просто добавена стойност за бизнеса ни. Това е основен мотиватор, за да правим бизнес.

Даваш възможност на много хора да се образоват и да променят живота си. Освен всичко това ти и прекрасната ти съпруга сте приемни родители на доброволни начала. Как взехте решението да вземете и отгледате непознато дете в дома си?

Както споменах по-рано, християнските ми убеждения са в основата на решенията, които взимам в живота си. Да се грижиш за бедни, нуждаещи се и деца в беда, е основно вярване, което имаме като семейство. Със съпругата ми посещавахме домове за деца, лишени от родителска грижа, в продължение да 10 години. Най-силно впечатление ни правеше липсата на резултати от усилията, които полагахме за тези деца. Сякаш нищо от това, което правехме, не променяше живота на хлапетата.

Една среща с Ваня Шалапатова, която управлява фондация „За Нашите Деца”, ме провокира да мисля за приемната грижа като за смислена алтернатива на това децата да намерят семейство, което да може да отговори на потребностите им. Ние не се поколебахме. Подготвихме се, кандидатствахме и почти 4 години се грижихме за едно момиченце, което вече е осиновено. Сега тя има майка, която продължава да обича нашата принцеса и да я развива, да я учи на ценните неща в живота.

Кои са най-големите тревоги и радости на един приемен родител?

Раздялата бих определил като етап, през който всички приеми родители преминават. Тревогата за бъдещето на детето е това, което прави процеса по-лек или тежък. Времето, което всеки приемен родител влага в отглеждането на детето, прави привързаността важен фактор в следващия етап от развитието на това дете. Затова да знаят, че детето е на по-добро място след излизането от дома им, определя до известна степен колко ще страдат приемните родители. Но те винаги страдат.

Радостите в приемната грижа са много, но почти винаги са свързани с, на първи поглед, незабележими неща. Неща, които ние смятаме за нормални в развитието на едно дете, за повечето от децата в приемна грижа са въпрос на много труд, усилия и търпение от страна на приемните родители и специалистите, които ги подкрепят.

Да правиш света по-добър е отговорна задача за всеки човек, който я е поел. Представи си обаче, че си вълшебник и имаш възможност да промениш 3 неща. Кои ще са те?

Не знам за три, но за едно със сигурност знам. Ако мога, бих искал хората да МИСЛЯТ, защото мислите водят до действие, действието до навици, навиците се превръщат  в характер, а характерът – в съдбоносни решения. Ако мислите ни са насочени в това да ни е грижа не само за самите нас и личното ни благосъстояние, но и за благосъстояние на околните, вероятността да живеем в по-добро общество, е много голяма. Бих искал хората да започнат да си задават въпроси, които да ги провокират да мислят, а не да приемат себе си за жертва и като част от общество, което няма шанс за промяна.

Ти си от хората, които помагат на околните да живеят по-добре. А за какво мечтаеш самият ти?

Всъщност аз рядко мечтая. По-скоро мисля върху неща, които искам да се променят. Неща, с които не се примирявам и работя върху това те да се случат и се моля Бог да ги благослови. Точно сега мислите ми са насочени в три посоки.

Като част от Националната асоциация за приемна грижа, за следващата година искам да видя повече младежи в приемна грижа, които получават стипендии за високи постижения и които са приети от връстниците си. Искам и приемната грижа да стане уважавана и почитана от обществото инвестиция в децата в беда. Иска ми се порочните практики в приемната грижа да станат просто лошо минало.

Работя и върху това през следващата година повече хора отвъд океана да обличат нашите ризи. Това е предизвикателство, но и вдъхновение за мен. Но най-много мисля за дъщеря си, нейното развитие, личните ни взаимоотношение и приятелство, което искам да имаме. Нейната прямота, директност и твърдоглавост ме предизвикват всеки ден и ми показват колко е важно да бъда до нея, да я насърчавам и подкрепям.

Татковците ще ме разберат – не е лесно. Винаги си задавам един въпрос, преди всяко нещо, с което се захващам - дали тя ще се гордее с мен, като знае какво правя и дали това ще помогне в нейното изграждане като личност.

Пожелай нещо на нашите читатели.

В Успелите отразявате положителни новини, които много често не достигат до нас. Въпреки че за това ограничения няма. Аз подкрепям усилията на много комуникационни специалисти компаниите и хората, които правят добрини, да се показват по телевизиите и това да не се третира като форма на реклама. Иска ми се телевизиите и радиата да прочетат указанието на СЕМ, което разрешава споменаването на марки и брандове, когато съдържанието на съобщението има информационна стойност, показва принос или помага.

Не виждам причина добротата да е анонимна. Добрината не е реклама. Компаниите, малки и големи, си имат реклама. Те вършат работата на държавата. Как да скрия, че Мтел е единственият оператор, който финансира приемната грижа и нашата асоциация, благодарение на който правим това, което можем за децата и семействата? И защо е нужно това? Ползвам случая да благодаря на нашите приятели от Мтел, защото зад марката стоят хора със сърца.

Аз вярвам, че само със споделянето на добри новини ще станем по-добри. Пожелавам на вас и вашите читатели да не спирате да търсите добрите новини, да не подминавате дори най-малкия акт на добрина, защото всички ние имаме нужда да чуваме за тях. Лично мен доброто ме вдъхновява. 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.