Спорт

Остават само 15 секунди до края на мача и българският посланик в Съединените щати най-после влиза в игра. Отборът му пада с 1 точка и не знам защо, но някак си на всички изтръпнали от напрежение зрители в залата е ясно, че топката ще попадне точно в неговите ръце. Намираме се в Лоурънс, щата Канзас – yж малък за американските мащаби, стохиляден град, но с огромно значение за милиони хора по целия свят.

15 секунди! Навън стене свиреп прериен вятър, акомпаниран от десет зъзнещи целзия под нулата, но легендарната зала на Лоурънс Хай, наричана от всички тук "Джунглата", клокочи като гърлото на действащ вулкан. Публиката е потна, превъзбудена и полудяла. Напрежението е осезаемо и се е вкопчило в тези последни секунди с ясното разбиране, че нещо изключително е на път да се случи. В баскетбола 15 секунди са цяла вечност, така че изходът от този инфарктен момент все още е надеждно скрит дълбоко в гънките на плътен възел. Но преди да възложим неговото разплитане на ръката на нашия посланик нека ви разкажа за една друга ръка. Ръката с белезницата...

Тя принадлежи на мъж на име Иян. На дясната му ръка наистина има белезница. За нея е закачено бляскаво куфарче направено от титаниева сплав. Казват, че 250 дни в годината обикаля целия свят с въпросното куфарче и на практика не се разделя с него. За да го отворите, ще ви трябва ключ за белезниците, ключ за куфара и сложен код известен само на Иян. В куфарчето има два непретенциозни листа пожълтяла хартия. Хартия, на стойност милиони долари. Но защо този странен, добродушен човек меридиянства и паралелства по цяла година с два листа хартия, херметически затворена и впита в китката му? Причината е, че хора по целия свят искат да ги видят и той просто не може да им откаже.

Дядото на Иян, Джеймс е погребан на няколко минути от залата, в която се намираме. Казват, че бил гений - човек с четири доктората, единият от които за медицина, но това с което ще бъде запомнен завинаги са двата листа хартия в куфарчето на Иян. Преди 119 години той е формулирал върху тях първите 13 правила, благодарение на които днес съществува игра наречена "баскетбол". Двете хартийки са нейното безценно кръщелно свидетелство. Подобно на дядо си, Иян Нейсмит е много особен и много добър човек. Мисията му в живота е да помага на бедни деца и сираци. Но финансовата криза остави Фондацията му без средства. Това бе причината след толкова години да реши да се раздели с безценното куфарче, съдържащо наследството на дядо му. Преди два месеца Иян Нейсмит предостави двата листа на Sotheby и поиска да бъдат обявени на търг. Всеки цент от продажбата ще бъде дарен на Фондацията.

Който някога е стъпвал в Лоурънс, знае идеално значението на баскетбола за този град и значението на града за баскетбола. Играта е навсякъде - във всеки двор, къща и училище, в очите на малчуганите, във въздуха… Тук всеки е специалист по баскетбол, а по тротоарите често може да се натъкнете на велики играчи: бивши, бъдещи и настоящи. Първият ми адрес в града бе улица Нейсмит #1815. На 50 метра, на същата улица е легендарната зала на Канзаския Университет “Алан Фийлдхаус” – един от най-старите и прославени баскетболни параклиси в света. Тук скитат спомени за легенди като Уилт, Джо Джо Уайт, Ловелет и Уудуърд. Тук навремето стиснах голямата ръка на Чембърлейн и гледах Джордан на живо. Пак тук е създадена и развита треньорската професия - не толкова от първия треньор Нейсмит, колкото от легендарния стратег Фог Алън.

Пак на същата именита улица, в скромен дом преди години е расло слабичко момче на име Дейвид Буут. Както всяко друго хлапе в града, Дейв е бил напълно покорен от играта, тупкал по цял ден топката и се надявал да играе ако не в Университета, то поне в залата на гимназията си Лоурънс Хай - "Джунглата". Но съдбата имала свое собствено намерение. Дейвид не успял да стане елитен играч, но затова пък завършил икономика, станал успешен бизнесмен, създал финансова империя в богатия на ресурси Тексас и натрупал приказно богатство.

Преди три месеца, на 10 декември Дейвид се въоръжи с чековата си книжка и с всичките си мечти от деството и се впусна в една от най-жестоките битки в живота си - битка с арабски шейхове, световноизвестни музеи, ексцентрични колекционери и западно-европейски милионери. Когато яростното наддаване най-после завърши Дейв бе спечелил търга за 13-те правила на доктор Нейсмит. Цената? 4,3 милиона долара - най-скъпата спортна реликва в световната история! Но още по-интересно е, че Дейвид Буут няма намерение да държи в себе си двата листа хартия. Веднага след като ги купи, той заяви че ще ги дари на Университета, защото твърдо вярва, че мястото им е в Лоурънс, там където малко след като е поела първите си дихания играта е избрала да направи първите си крачки и където витае духът на нейния забележителен създател. Университетът ще построи нещо като малък храм, в който безценният документ ще бъде изложен завинаги, и който без съмнение ще стане място за баскетболно преклонение на привържениците на играта.

И точно тук, на това свято за играта място, в средата на Америка и в сърцето на баскетбола, днес вятърът вие, "Джунглата" е кипнала от напрежение и очите на всички са отправени към едно 17-годишно българско момче. Момче на име Георги Фунтаров. Естествено, че не е попаднал тук случайно. Съдбата си знае работата, но това е цяла друга хубава история. Някой ден ще ви я разкажа, но сега е време да обърнем внимание на играта…и на посланика.

Вижте, аз винаги съм вярвал, че независимо дали го желаем или не, всеки един от нас, българите зад граница, е посланик на страната ни в чужбина. За повечето хора, особено тук в Америка, нашите постъпки, поведение, решения и думи са единственото впечатление от България. Ние сме визитната картичка, брошура и прозорец към страната ни. Така че всеки български дом е консулство. Всички неофициално носим официална отговорност и където ни е подхвърлил живота, там е посолството ни. Даката, шофьор в Чикаго – посланик; Методи, зъболекар в Денвър -посланик, Оги, механик в Бостън – посланик, Елена Поптодорова, посланик във Вашингтон – посланик, Георги Фунтаров, ученик в гимназията Фрий Стейт в Лоурънс, Канзас – посланик. Днес е негов ред да връчи своите акредитивни писма.

Георги е тук от лятото, записа се във Фрий Стейт и започна да учи и да тренира. Още след първите няколко мача стана ясно, че е най-добрият играч в отбора и бързо се наложи като топреализатор и най-умел защитник във Фрий Стейт. Наскоро се сблъска с най-силния отбор в щата Канзас - Уичита Хайтс, където играе соченият за бъдеща звезда в НБА Пери Елис. Без да му мигне окото, Жоро отбеляза 18 точки от всякакви възможни положения и измъчи именития си съперник в защита. Малко по-късно се натъкна на друга звезда – 210 сантиметровият тъмнокож ихтиозавър Уили Каули и непобеденият му отбор – Олейта НУ. Резултатът? 15 точки за Георги; 4 за Каули и победа за Фрий Стейт на чужд терен! Изведнъж целият щат заговори за българина и името му започна да се появява редовно в медиите.

Днешният двубой в "Джунглата" е особен - най-очакваният гимназиален мач на годината. Сякаш целият град е тук. Лоурънс Хай срещу Фрий Стейт. Двете мегаучилища просто не могат да се понасят. Лоурънс е толерантен и цивилизован град, но днес нещата са извън контрол. Атмосферата е неописуема. Подобен благодетен хаос не може да бъде разказан - трябва да се изживее. Ако търсите отговор на въпроса защо Щатите винаги ще имат баскетбол, ще го откриете не в НБА, а точно на такова място. Гимназиалният баскетбол в Америка е стихийно явление, пълно с невинен ентусиазъм, сладка лудост и градивна енергия. Жоро не е играл през живота си в подобна лудница и изглежда малко объркан. Феновете на Лоурънс Хай знаят, че за да имат шанс трябва да извадят Георги от релси. На трибуните има огромен, глупав плакат насочен директно срещу него. Още на загрявката забелязвам, откачената публика го е стъписала и Жоро e много напрегнат.

С влизането в игра е фаулиран моментално, но когато стъпва на линията за наказателен удар, публиката започва да го освирква. Тактиката е успешна - Георги изпуска фаула…после изпуска следващия..и по-следващия. Стрелбата не му върви, топката не стига до ръцете му, съдиите също се обръщат срещу него. В един момент Георги най-после се откъсва, полита към коша и добавя топката с категорична забивка! Но съдиите преценяват, че се е набрал на ринга и отсъждат техническо нарушение. Треньорът на Фунтаров е бесен и го вади незабавно от игра.

С четири фаула, българинът трябва да гледа безпомощно от скамейката докато преднината на съотборниците му започва да се топи. 15 секунди преди края Фрий Стейт пада с една точка и треньорът Чък Лоу взима своето последно прекъсване. Въпреки че  току-що бе изиграл кошмарен мач, въпреки че бе постоянна жертва на яростта на публиката, въпреки че бе емоционално изцеден и че иначе безпощадната му ръка днес изпускаше, треньорът реши да се довери на звездата си. След един бърз заслон, топката успява да стигне до Георги вляво от таблото. Фунтаров се обръща бързо с дясното рамо към коша и завърта дълга кука. Защо, Жоре, защо? Тази стрелба е твърде рискована…твърде далече от коша.

От момента, в който топката напуска възглавничките на пръстите му, докато стигне до коша, получавам няколко спонтанни микро-инсулта. Времето забавя ход. Топката увисва във въздуха. За пръв път публиката замлъква. Минава цяла вечност, но накрая за ужас на феновете на Лаурънс Хай и за радост на всички останали топката минава като въздишка през мрежичката - 61:60 и победа за Фрий Стейт!

Залата избухва. Играчите на Лоурънс Хай рухват на земята. Около 300 облечени в зелено фенове на Фрий Стейт се разливат като цунами върху игрището. Играчите се прегръщат. Глутница журналисти се нахвърлят върху отбора в търсене на Георги. "Уфф, знаех си че няма да можем да го спрем този българин", чувам някой да казва и си давам сметка че нашият, 17-годишен тийнейджър е станал завинаги част от един много богат баскетболен фолклор.

В следващите няколко часа, Георги получава над 400 предложения за приятелство във Фейсбук. Телевизията повтаря пет пъти победния му кош. “Този изстрел пристигна чак от България” казва коментатора и после добавя: “Това беше най-великият мач между тези два отбора!”

Във вестника се получават безброй писма от разгневени читатели, които смятат че публиката на Лоурънс Хай е дискредитирала града, скандирайки срещу едно момче, отдалечено толкова много от родителите си, приятелите и родното си място. Георги получава обаждания от безброй хора, които не познава и на които не е давал телефона си. Всички те му се извиняват от името на самозабравилите се фенове. На следващия ден, на голямо поле до училището някой е написал в снега с огромни букви "БЪЛГАРИЯ".

Постепенно започвам да си давам сметка, че за една секунда, с един единствен изстрел скромният, 17-годишен Георги Фунтаров успя да направи повече в този град за реномето на страната ми, отколкото аз за 20 години. Да разстърсиш по този начин мястото, в което живее душата на баскетбола, където е погребан нейният създател, където се пази нейното кръщелно свидетелство. Да накараш това светилище да говори с уважение за България. Знам какво мислите и сте прави разбира се - не е само изстрелът.

Георги е обичан в този град заради много други неща. Въпреки качествата си на игрището, това момче веднъж не се е опитало да стане център на вниманието, да се самозабрави, да хукне по клубове или да набере телефоните на непознатите момичета, които му подхвърлят номерата си всеки ден. Скромeн, учтив, дисциплиниран и целенасочен, от първия ден в Щатите, Фунтаров не е спрял да се раздава до край и в училище и в залата. Тук това не остава незабелязано. Георги е обичан от всички, които са имали контакт с него. Говорих и с учителите му и с треньорите и те са изумени от светкавичната му адаптация към напълно различните култура, език и система. Наскоро съпругата на бившата звезда в НБА Дени Менинг ми каза, че обожава характера на Георги и е щастлива, че синът й Ивън играе с него. Бил Селф, един от най-големите треньори на Америка и човек, който не обича да раздава комплименти, наскоро ме намери на трибуните, само за да ми каже колко е впечатлен от играта и поведението на Жоро. Толкова съм благодарен на родителите му, на българските му треньори и учители и на страната ни за това, че са отгледали подобен човек и че дават повод на всички ни да забравим песимизма си и да повярваме, че докато имамe хубави послания, носени от достойни посланици, ще има и надежда.

Не знам какво е приготвило бъдещето за Георги Фунтаров, но съм сигурен в едно - дори да не вкара нито точка повече през живота си, дори утре да спре да играе баскетбол, дипломатическата му мисия вече е трyмфално изпълнена. Имам изумително доказателство. Създадено от ученици, фенове и граждани на Лоурънс на хиляди километри от нашата малка, красива страна. Открих го вчера напълно неочаквано когато влязох в прекрасната, нова зала на Фрий Стейт - една от най-големите и модерни гимназии в Щатите. Доказателството се взираше в мен с големи, зелени букви под формата на един единствен огромен плакат.

Потърках невярващ очи, но плакатът не изчезна. В три хубави английски думи, които ще помня завинаги, той гласеше просто: "БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ БЪЛГАРИЯ!"