Тази година „Добролетие“ беше отличено с наградата на конкурса „Големите малки“. „Добролетие“е център за грижа от нов тип, създаден през 2021 година в гр. Пловдив. Организацията е дигитална платформа за дарение на помощни средства „Сърце в действие“, която свързва дарители и нуждаещи се. Дигиталната платформа „Портал за грижа“ свързва нуждаещи се с домове за стари хора или с заведения за настаняване – напълно безплатно. Форматът „Предай нататък помощта“ е серия от социални събития и концерти в малки общини, където дарители и получатели се срещат лично. Организира се изкупуване на употребявани помощни средства (инвалидни колички, ролатори, легла, проходилки и др.), които често остават неизползвани по домовете. Мисията им е да помагат на хората да имат по-добър и достъпен живот.
Може ли да се представите накратко, няколко думи за себе си?
С удоволствие. Казвам се Николай Чалъков, инженер по специалност, завършил съм три специалности в Университета по хранителни технологии. В момента преподавам в Техническия университет – София, филиал Пловдив, на магистри в катедра „Индустриален мениджмънт“. Също така съм преподавател и в Университета по хранителни технологии. Освен това съм и доброволец към „Junior Achievement“ – програма по предприемачество от повече от 15 години. Там съм ментор, насърчавам децата и им помагам да развият устойчиви и реалистични идеи. Изключително много обичам да работя с ученици и студенти и затова съм в два обществени съвета на пловдивски училища. Бях председател в организацията за иновативен мениджмънт STOOS Network Bulgaria, където организирахме различни събития и стимулирахме развитието на хората в тази насока. В момента съм се фокусирал основно върху работата си в „Добролетие“, а заедно с колеги и доброволци развиваме организацията.
Разбрах, че преди години сте предприели пътуване до Япония – по какъв повод сте били там?
Да, в Япония осъществих своя мечта, свързана с индустриалния мениджмънт. Прочетох няколко книги по темата и това ме вдъхнови да посетя страната. Начинът, по който те развиват бизнесите си, е силно социален и ангажира хората с компаниите. Исках да проверя лично дали това е реалност в „страната на изгряващото слънце“. Кандидатствах през 2019 година през една асоциация и бях единственият източноевропеец. Преживяването беше много вълнуващо – бяхме в завода на „Toyota“ и в други компании, познати и у нас. Видях как се случват нещата в Япония, беше зареждащо и мотивиращо. След като се върнах, реших да популяризирам японския мениджмънт с помощта на STOOS Network Bulgaria. Приложих наученото и то ми помогна да се развия професионално, а част от практиките внедрявам и в лекционния си курс. В крайна сметка разбрах, че книгите, които бях прочел, отразяват реални практики във фабриките и компаниите им.
Защо решихте да създадете тази фирма през 2021 година? Какво Ви тласна към това добро дело за хората в неравностойно положение?
Имах две баби, като едната през по-голямата част от живота си живееше в хижа „Здравец“ край Пловдив. В един момент, когато остаря, тя вече не можеше да се качва и прекарваше времето си вкъщи. Живееше на третия етаж в блок без асансьор. Един ден реших да я заведа на хижата и тя беше толкова щастлива, че дори беше изплела плетива на една кука, за да ги занесе в параклиса там. Докато тръгнахме и вървяхме по стълбите надолу, се оказа, че слизаме повече от половин час. Когато стигнахме хижа „Здравец“, тя се почувства като в рая. Представих си колко хора като нея нямат възможност да се придвижват самостоятелно, да се разходят, да усетят отново живота и да се почувстват самостоятелни.Тогава видях позната, която помагаше на съпруга си да слиза със стълбищен катерач. Така намерих начин да внасям такива устройства и след това създадох „Добролетие“, за да бъдат достъпни за всеки в нужда.
Фирмата основахме през 2021 година, като внасяхме тези машини от Япония. Катерачите бяха доставени година по-късно и затова взех решение да ги продавам на двойно по-ниска цена и да дарявам инвалидни колички, като част от тях се рециклираха. Тези колички са напълно приложими, а често биват изхвърляни. Така започна моята мисия да дарявам възможност за свободно придвижване. Направих онлайн платформа, където хората да публикуват обяви, а тези, които искат да дарят, да имат тази възможност.
Отделяте 5% от продажбите на употребявани средства за социална кауза, свързана с подобряване живота на хора с увреждания. Какво представляват каузите?
Да, ние подкрепяме „Каритас България“. Идеята е, че за издръжката на един човек чрез доброволческа дейност са нужни 100 лв., и ние ги подкрепяме. Всеки, който има желание, може също да финансира каузата. По този начин насърчаваме хората да се чувстват съпричастни – тези, от които изкупуваме, и тези, на които помагаме. Това не е просто бизнес, а мисия и кауза.
Доброволец сте в множество проекти, свързани с обучението на млади хора. Имате ли идея как децата да бъдат приобщени към подобни каузи?
Към момента нямаме конкретна инициатива, но имам идея да създадем „часове по доброта“, които да се провеждат в часа на класа. Заложил съм в програмата си да влезем в училищата и да насочим вниманието на младите хора към подкрепа на възрастните. Сигурен съм, че много от тях биха участвали в доброволчески дейности. Ще публикувам и нова инициатива – „Разходка към щастието“, при която млад човек извежда възрастен на разходка. Ще има обучен служител, който да осигури безопасното слизане и качване със стълбищния катерач, за да може човекът спокойно да се наслади на разходката и приятния разговор.
Предлагате и музикотерапия – как действа това на хората?
Имаме музикотерапевт, който работи с групи или индивидуално. Възрастните получават подкрепа при стрес, тревожност, загуба или преумора. Развива се увереност, правилна самооценка и емоционална интелигентност.
Какво бихте посъветвали младите хора в днешно време?
Насърчавам младите хора да предприемат нещо малко – една малка инициатива. Нещата се случват отвътре навън. Така помагаш не само на другите, но и на себе си – проверяваш собствените си умения и се развиваш. Самото иницииране на добро поведение е достатъчно. Да подадеш ръка в нужда, независимо от мнението на другите, е добро начало. Човек трябва да прави това, което му идва отвътре.
А Вие, прекарвайки толкова много време с младите хора – усещате ли промяна в начина си на мислене благодарение на тях?
Да. Зареждам се, когато съм сред млади хора. Докато ги обучавам, провеждаме разговори и често получавам отговори, за които не знам нищо. В тази дискусия ние се образоваме взаимно. Това е най-ценното – тяхното мнение.
Какви са бъдещите Ви планове?
Имам идея да съберем млади психолози, които сега завършват или имат нужда от стаж, и да създадем среда, в която да общуват с хора, които не могат да излизат – по телефона или при физическо посещение за около 45 минути. Така младите кадри ще имат по-добро портфолио, което да им помогне да си намерят работа. Искам да изградим национална мрежа от партньори и доброволци – устойчива структура от организации, които да организират независими събития за обмен на доброта, помощни средства или услуги за възрастни хора. Желая също да създам център за обучение на социални работници и болногледачи, за да могат висококвалифицирани кадри да предоставят качествена и сигурна услуга на възрастните.
