От сърце

Или как всичко опира до едно решение

Да се върнеш

Допреди няколко години да се върнеш в България от чужбина бе символ на неудачност. Направо си беше чист срам. Перцепцията беше - ясно, не е прокопсал там и се връща с подвита опашка. Признавам си, докато живеех в България, и аз мислех така.

Обучението ми в Английската гимназия, а може би и целият ми живот до навършване на пълнолетие, всичките усилия на мен и моите родители бяха насочени към едно - да замина в Западна Европа и там да успея. Успехът в моята тинейджърска глава се простираше до лъскава кола и чанти Birkin. Голямо клише, нали? Не. че бях повърхностна. Поп културата, а може би и моето поколение, донякъде създадоха в мен усещането, че това е единственото измерение на успеха...

5 (прекарани в чужбина) години по-късно. Запознах се се с много хора, които се и ще се върнат. Никой от тези хора не се прибира с подвита опашка. И те са в пъти повече патриоти от тези, които не са излизали от България и ни наричаха родоотстъпници, а всъщност не правят нищо положително за родината ни.

Животът в чужбина

Без да изпадам в излишни полемики и да ви отегчавам с разкази за живота ми във Великобритания, ще кажа само едно - станах по-самостоятелна, по-уверена и по-добър човек. Животът там ми даде толкова много и ме изпита безброй пъти. Според мен всеки трябва да живее в чужбина, дори за малко. Да опознае чужди хоризонти, привички и езици.

Аз се прибирам горда. Завърших с отличен успех 2 специалности в един от най-добрите университети не само във Великобритания, но и в света. Успях да намеря стаж, а впоследствие и работа по специалността си и с течение на времето се издигнах до ниво Executive. Създадох и първото Student Marketing Society - организация с цел да спомогне за намирането на стажове и работа на студенти, свързвайки ги с най-добрите професионалисти и компании. 

Изброявам тези неща, за да подчертая, че те са нищо в сравнение с успехите на много наши сънародници зад граница, които решават да се върнат в България. 

 Успехът?

Тази страшна дума. За мен успехът е нещо, което е много гъвкаво и самата концепция не подлежи на дефиниране, защото е преди всичко персонално съградена и изживяна. Познавам хора, които имат огромни материални успехи или наследства и не са щастливи, а самотни, и мечтаят да са други. Имам познати, които живеят от куфар и не знаят другата седмица в коя държава ще са, или дори къде ще спят, но сякаш са открили за себе си ключа към това да си щастлив и успешен.

Максимата, че материалното дефинира успеха вече не е издържана в моите очи. Чрез тези интересни познанства, и собствения ми опит, стигнах до извода, че какво е успех решавам аз. И нямам право да съдя какво е успех за другия човек.

Накрая

И така, след месеци на нерешителност, новината за болестта на много близък мой човек взе решението вместо мен. Всичко доби реални измерения и в мен вече нямаше и капка съмнение - моето място е в България, до дядо ми, до семейството, до приятелите от детството. И няма заплата или позиция, която да плати това - цената е твърде висока.

Сега пиша тази статия от България, която ме изненада приятно в много аспекти. Разбира се, че има ужасно много безумния и грубости, но нещата се променят, усеща се. Усеща се едно пробуждане - европеизиране, модернизиране, които много ми харесват.

Не е нужно да живеем вечно под шапката на историята. Можем да съградим по-добро бъдеще и така да дадем позитивен пример за тези, които ще дойдат след нас.

Аз разбрах истината за себе си и тя е, че животът в България е не само възможен, но и прекрасен. Тук намерих, каквото търсех.