Успелите споделят

Теодора Малинова е необикновена млада учителка. Преподава география и биология в American English Academy в София. Тя е докторант в СУ „Св.Климент Охридски“. Една от многобройните й дипломи - „Компютърна графика и анимация с Изобразително изкуство“ й помага да превърне учението в творение.

Теди е „Учител будител“ на 2014 г., но ние знаем, че ще е такава винаги.

През 2017 г. заедно с колегите си от образователен сайт „Географ БГ“ печелят проекта на NOVA TV и фондация Reach for change – „За децата на България“.

Теди е герой в поредицата на BTV „Най-готиният учител“. Автор е на „Нестандартни пътешествия из България“ в Уча.се. През 2015 г. е делегат от България на Европейския географски конгрес (EUGEO, 2015) в Будапеща. Гост лектор е в много образователни и квалификаицонни форуми в страната.  

Пътешественик и откривател по душа, Теди е посетила над 15 държави, някои от които с научно-образователна цел.

С какво се занимашаше преди учителската професия?

Учех! Моя преподавателка от университета ме покани да напишем заедно едно ръководство за теренни игри на територията на Драгоманско и Алдомировско блато. И наравно с това участвах в образователен туризъм, съпровождайки ученици от цяла София, които се запознаваха отблизо с красотите на двете блата. Завърших бакалавърската си степен и на 23 години вече бях учител.

Разкажи ни за твоя първи учебен ден като учител?

Първият ми ден като учител беше по време на моята стажантска практика. Бях подготвила изключително много материал, който да съпътства урока ми, но попаднах в 10. клас и честно казано от хилядите им провокативни въпроси не успях да предам урока си.

Как провокираш интереса и задържаш вниманието на децата в час? 

Опитвам се часовете да протичат като една кокетна работилничка. Често с учениците ми работим с различни материали. Пресъздаваме географски карти от лего. Урокът ни за морета и океани премина, запълвайки голям буркан с пясък, миди, водорасли. Чрез олио и вода разделихме водните слоеве. Правим 3D макети на географски обекти.

Една от последните ми хрумки бе тестове под формата на комикси, защото смятам, че архаичността в контролните работи все още не си е отишла.

Откъде черпиш идеи?

От всичко! Като започнем от иновативните образователни страници, преминем през копчета, камъни, шарени фототапети, дървени играчки, рециклирани материали, боб, леща, пластилин и най-вече от самите ученици. Мисля, че достигнах етапа, в който мога да разпозная точно от какво имат нужда, за да бъдат мотивирани и запленени от науката.

Разкажи ни за Вулкана?

Добре! Какаова геоморфоложка структура, лава с вкус на череша, вулканични бомби от сапун, еуфория, щастие и грейнали детски очи.

Истината е, че вулканът е първата крачка да покажа на учениците си, че ученето може да бъде забавно, щуро и пътеката към безброй възможности. За съжаление, в България се забелязва спад в интереса към научните дисциплини и вярвам, че това би могло да се промени ДНЕС и СЕГА - в класните стаи. Ако още от ранна детска възраст се запали огъня на знанието, то това ще пожъне успеха в бъдеще.

Твоят подход кореспондира с алтернативните методи на образование. Защо държавното училище не е подготвено за тях?

Може би защото има изграден стереотип на преподаване години наред. Новите технологии плашат голяма част от моите колеги. В нашата образователна система ученето чрез игра не се приветства, поради страх то да не наруши така желаната от много учители тишина и дисциплина.

Но е време училището да спре да бъде затвор за нашите ученици и да върне реномето си на основен източник на информация

Защо една млада учителка като теб намира смисъл да влиза в час, облечена с тениска на Рилския манастир, изрисувана лично от сърце?

Влизала съм и с тениска, на която са нарисувани органите от храносмилателната система и учениците питаха защо червата са ми отвън...

Завършила съм Изобразително изкуство и то много ми помага в илюстрирането на уроците.

Ако покажа Рила и Рилския манастир на снимка, то те няма да предизвикат същия интерес в учениците, отколкото ако ги видят изрисувани на тениска. Впечатлението тогава е голямо и вече придружено с въпроси.

Ти си и приятел с учениците си, какви притеснения и проблеми имат днешните деца?

Не очаквайте от мен да кажа, че днешните деца ги интересуват само телефони, компютри и вредни навици. Това е стената на капсулата, която вижда обществото. Отвътре обаче далеч не е така.

Пропастта между ученик-учител и дете-родител не е малка. И това, което е в душата на тези създания, често остава нечуто. Интересува ги тяхното бъдеще. Все по-често чувам за техните положителни възгледи върху околната среда. Поведението им е отражение на времето, в което живеем.

И това, че в речника им думата hate е по-често срещана от „благодаря“, не ги прави зверове. Просто трябва да се научим да ги разбираме и да общуваме взаимно.

Какво ще посъветваш младите хора, които им предстои да се заминават с учителската професия?

Да не се отказват!

Искам да ги уверя, че тази любов и искреност, която ще получат от учениците, не може да се сравни с нищо друго на този свят.

На какво те научиха твоите ученици?

Научиха ме на търпение, научиха ме да споделям всичко, което чувствам и изпитвам без колебание и притеснение. Убедиха ме, че децата на България са изключително умни, можещи и сърцати създания. И са моето спасение, когато на душата ми нещо й тежи!

Сподели ни интересна случка от класната стая?

Това може да отнеме дни! Всеки един учебен час е като приказка със своя собствена история.

Сещам се за първия ми час с ученици от 5. клас. Докато вървях към кабинета по география, ме спират и казват: „Здравей, ти си 8. клас, нали? А знаеш ли коя е г-жа Малинова? Как изглежда? Преподавала ли ти е, че ние трябва да имаме час сега с нея?“. Сещам се за хилядите картички и бележки със сърца, налепени из класната стая. За урока ни със заглавие „Пътешествие“, когато бях помолила ученик да донесе от вкъщи малка количка, която да бъде символ на нашето географско пътешествие по карта, а той споделил на съучениците си, влязоха в час с 5 торби колички, камиончета и автобусчета и сформирахме цяла туристическа агенция.

Обичам всеки миг с учениците си!