Култура

Втората прожекция на София филм фест за 2018 г. във Варна, беше също толкова завладяваща, колкото и филмът на откриването. "Невидима нишка" разказва за красивата любов между моден дизайнер и неговата муза - бивша сервитьорка.

Г-н Уудскок е известен в света на модата. Той създава елегантни рокли за богати дами. Една сутрин моделиерът се отбива в ресторант и там среща Алма, своята бъдеща любов.

Алма е обикновено момиче, но блести с красота и ум. Уудскок се влюбва в нея и веднага я кани в ателието си. Изпробва нови модели върху младата жена и е удивен от изяществото на нейното тяло. Дори я нарича "перфектна". Любовта завърта господинът на средна възраст и младата дама, оставяйки ги без дъх. Двамата работят заедно за успеха на фирмата за облекла.

Режисьорът на тази страстна и романтична лента е Пол Томас Андерсън. Продукцията е американска. Това е поредното заглавие, заснето под ръководството на Андерсън. Творецът е определян като зрял, с изграден стил и възгледи за живота и изкуството. Андерсън изгражда няколко партньорства със свои колеги, снимайки "Невидима нишка". 

Първото от тях е с легендата на "Рейдиохед" Джони Грийнууд, който създава музиката за филма. Музикалните пиеси във филма наистина са завладяващи и създават атмосфера на съботен следобед, прекаран с чаша чай у дома. Затова и изборът на организаторите да поставят в програмата филмът на Андерсън тъкмо на 17 март, е чудесен.

Другото партньорство е с художникът по костюмите Марк Бриджис, който получи награда на БАФТА за работата си по облеклата в "Невидима нишка".

За своя филм Андерсън казва:

Имах история, но си търсех персонажи, което е рядкост за мен. Имах нужда от мъж. Имах нужда от жена и от още една жена.

Заглавието "Невидима нишка" потапя зрителя в света на модата и завършва неговото изящество с красивата любовна история между артист и муза. Филмът си заслужава гледането и далеч не е като повечето американски филми, наситени с кръв, действие и ужаси. Действието е плавно, не протича припряно и доближава лентата на Пол Томас Андерсън до маниера на европейските филми.

Снимка: SIFF