Модерна поезия: 6 (не)задължителни стихосбирки за всеки ценител на думите
Не е важно дали харесваш кафето си със захар или чисто, не е важно дали слушаш рок или поп, важното е да те прави щастлив. Толкова щастлив, че дори някой ден да останеш само с този си навик, той да те радва и да дава смисъл на дните ти. Днес ще ви споделя за една моя страст - поезията.
Поезията е част от необятния свят на литературата и за нея са говорили надълго и широко. Аз обаче искам да отворим онази страница от поезията, която кара толкова млади хора напоследък да четат и да откриват себе си между редовете. Модерната поезия. Тя е критикувана от много специалисти. Тя е нарочена като безсмислена, еднородна и "недодялана". Най-новото определение, което чух бе и "късметче за кафе". Е, някой наистина може да пие кафето си с книга, не отричам, но в този вид литература има нещо много повече от обикновен късмет. В нея се крие свят, тя е толкова бездънна, че дори може да те погълне с всичките ти проблеми, болежки и тревоги. Поезията е храм, за този който може да разчете нейните знаци, за този който може да я опитоми по най-добрия начин.
Поезията е и моят храм. Тя е моят учител и първият събеседник, който изтрива сълзите ми нощем. Тя е толкова необятна, тя е толкова истинска и толкова моя. В тази статия ще ви споделя стихосбирките, които ме докоснаха най-много през изминалата година. Онези, които ще задържа дълго в сърцето си, онези, които ме накараха да се замисля и усмихна по онзи начин, по който само една стихосбирка умее да го направи. Онези, към които със сигурност ще се връщам отново и отново през тази година.
Докато смисълът си ти
Тя е дело на младата и талантлива поетеса Женя Кънева. В нея ще откриете много стихове, идващи директно от сърцето на едно крехко момиче.
"Докато смисълът си ти“ е лично откровение за загубата на най-ценното, премълчаните истини, скритите сълзи и края като ново начало. Женя Кънева е сред новите дигитални поети на България. Позната в социалните мрежи като kaneva.poetry, младата авторка е готова да докосне читателите с дебютната си стихосбирка.
Бих описала тази стихосбирка като един литературен катарзис. Толкова дълбока и толкова смислена. Сигурно сте виждали много стихове в социалните мрежи, именно написани от Женя, но не предполагате, че са нейно дело. Е, вече знаете.
Стихосбирката е посветена на баща ѝ. А ако и ти обичаш кратки и дълбоки стихове, то тази книга е определено за теб.
Знам, че си отровен
Мария Толин и нейната змийска книга предизвикват толкова много въпроси, на които е трудно да си отговориш сам, но въпреки това зависят изцяло от теб. Да, наистина звучи прекалено сложно, но всъщност е много просто. Стихосбирката открива онази скрита част от теб, която искаш толкова неистово да оставиш в миналото. В книгата ясно се разбира, че краят е фатален, но какво по-хубаво от това? Звучи налудничаво, но със сигурност поне един път в живота си сте си казвали "няма да стане, но пък защо не". Ами, точно нещо такова се случва и тук.
Всеки стих е портрет на автора, описващ истинска, вътрешна борба – битката между любов за обич и любов за страст. Първият вид – верен на вечност, поставен на пиедестал. Вторият вид – осъден на страдания, носещ съблазън, заедно със стенанията на сърцето и тялото. Изборът за всеки остава личен, а книгата дава само огледалото. - Мая Николова
Лавина от чувства
Почти сигурна съм, че стиховете на Елена Исаева не сте ги виждали в инстаграм. Да излезем от рамката и да пречупим кривата. Тази книга е разделена от времето. Ту се доближава до модерната поезия, ту няма нищо общо с нея. В нея ще забележим подредеността и липсата на тази накъсаност на изреченията, която е характерна за предишните две. Стиховете са структурирани и изпипани до последния детайл. Основната тема обаче остава същата. Ти и твоята любов. Онова, което гори и което те изгаря до основи. Думите се нижат ред по ред и се стремят да те съберат и теб.
Любовта е приказна стихия, която може да те окрили за секунда, но също толкова светкавично може да те разруши до основи. И въпреки това, тя е най-желаната награда и отрова на този свят. От нея почти никога няма спасение, но и кой би искал това?!
Зора, Ароз, Винаги има "и"
Трите стихосбирки на София Георгиева, които са толкова различни и толкова красиви посвоему. Каквото и да кажа тук ще е малко. Зора е първата ѝ стихосбирка и тя е тук, за да говори вместо теб. Когато не знаеш какво ти е и как да го опишеш, погледни в нея. Тя има всички отговори.
Ароз е пълната противоположност на Зора и затова е озаглавена именно така. Когато я прочетох си дадох отговори на много въпроси било то смислени и важни, или не толкова. Получих я като подарък и винаги се връщам към нея с усмивка и благодарност. Благодарност затова, че имах възможността да прочета стихове, които ще нося дълго време в сърцето си. С една дума - страхотна.
Винаги има "и" е аптечка за душата. Тя лекува с всяка дума. Лекува теб самата, защото си толкова силна и неповторима, че никой не бива да посяга на твоята светлина и да те засенчва. Това е стихосбирка за всеки, който трябва да разбере, че и това ще мине, че света не свършва.
С това приключи моята селекция от (не)задължителни четива. Надявам се и ти да четеш между редовете и да имаш силата да разгадаеш и най-краткия стих.
...дарбата на поезията може да е естествена, но изисква същата старателна обработка като масата от метал, от която изграждате вашите машини. - Едуард Булвер-Литън
