Този текст е поздрав за всички лелички, които миналата седмица изкрещяха тези думи в лицето ми и ме бутнаха достатъчно силно, за да се залепя за корема (защото съм ниска) на някой невинен човечец пред мен.
Празниците са магично време и коледният дух сякаш е навсякъде около нас. Виждаме украсите по улиците, лампичките на мола, слушаме (до втръсване) коледните песни в магазините. Единственото, което живеещите в София обичат повече от това да се пререждат на опашки по това време на годината (защото бързат!), сякаш е да се блъскат в градския транспорт.
Аз по принцип съм от късметлиите, които работят основно от вкъщи. Това означава, че не е нужно да ходя всеки ден до офиса, за което съм повече от благодарна. Миналата седмица обаче ми се наложи да пътувам доста често с метро, основно в натоварените часове (макар че в последно време в столицата ненатоварени часове май няма). Хубавото на това е, че така събирам вдъхновение от "живия живот" и още когато първия път една жена ме избута с дежурното "Може ли малко по-навътре?" бях сигурна, че тази моя нищо неподозираща "муза" ще намери своето място в материал съвсем скоро. Та към тази жена (и всички, които последваха в дните след нея):
По принцип съм съгласна, че понякога хората се редят само около вратите и навътре остава много празно пространство. Но около 18ч. на която и да било метростанция случаят рядко е такъв. Ясно е, че бързате. Всеки бърза. Никой не иска да живее в метрото или да чака следващото. Не знам защо бяхте решила, че вие сте изключение. Спомням си извинителния поглед на човека, в който се блъснах (или по-скоро бях блъсната) тогава – той също бързаше. След това всички слязохме и вие "прегазихте" още много хора, подтичвайки към другата линия. Когато и аз се добрах до нея, Вие си чакахте метрото. Както и аз. Т.е. в крайна сметка нищо не спечелихте от цялото това блъскане и дори не се прибрахте 2 минути по-рано, което е жалко.
Всяко метро е пълно (както и автобусите, трамваите, тролеите и т.н.) и всички бързат. Имайки това наум си мисля, че за всички би било по-приятно да сме една идея по-цивилизовани и да не смятаме, че градският транспорт е джунгла с девиза "kill or be killed". Защото истината е, че ние го правим такава. И да, може всичко да бъде много по-добре уредено и хората да не се изнервят толкова, но дотогава нека поне се опитаме да се държим като нормални човешки същества.
И това не важи само за блъскането:
- оставете хората първо да слязат и след това се качете;
- возете се от дясната страна на ескалатора (и се качвайте отдясно по стълбите);
- когато е възможно, отстъпвайте мястото си на възрастни хора, майки с деца и бременни;
- не яжте дюнер (с чеснов сос) в градския транспорт;
- ако пречите на вратата да се затвори, слезте и изчакайте следващия влак/автобус – не бавете всички пътници;
- ако се налага да говорите по телефона и нещата отиват към повишаване на тон, оставете този разговор за когато слезете – крещенето само изнервя околните;
- свалете раницата си от гърба и я дръжте в ръка или в краката си, за да не заема място за двама;
Сигурно има още много писани и неписани правила, за които не се сещам в момента.
Нека помним, че всеки бърза. И всеки иска да се прибере при близките си. Но не е все едно кой ще прегазим (почти буквално) по пътя си.
Поне по празниците можем да се опитаме да бъдем по-толерантни. Няма да ни коства почти нищо.
