От сърце

Декември е! Във въздуха витае любов. Човешките сърца са пълни с топлина, спомени, усмивки и много надежда. Мирише на портокали, мандарини и домашна храна. Децата очакват дядо Коледа, възрастните - най-различни други чудеса.

С такива мисли пътувам в автобуса из улиците на Пловдив. Точно днес ми е усмихнато, празнично и слънчево - въпреки ежедневните грижи и минусовите температури. Опитвам се да скрия усмивката си, за да не се чудят хората какво се случва, но после разбирам, че не искам да убивам емоцията в сърцето си. Продължавам да се усмихвам, пък ако на някого му е интересно - да попита, с удоволствие ще му разкажа, че се оглеждам за чудеса.

В този момент пред мен стоят две жени. На около петдесет. Едната споделя на другата, че няма да има коледна елха. Миналата година пак не била украсила дома си и даже не помнела къде е прибрала част от играчките:

Преди децата се радваха на елхата, ама вече са големи. За какво да украсявам? -после да събирам иглички до юни. Ще минем и без елха!

Това беше един от моментите, в които ти коства доста усилия да не се месиш в чужди разговори и да не задаваш въпроси, които започват да измъчват съзнанието ти:

Откога коледните дръвчета са само за деца? Защо не изкуствена елха - няма нужда да чистиш иглички и много по-важно - няма да участваш в бизнеса с отсичане на дървета. Нима елхата в дома е просто украса, а не място, около което витае магия?

Прибрах се вкъщи и видях коледното дърво на дома ми - нетърпеливо го украсихме още в края на ноември. Отново спорихме къде ще го поставим, коя играчка къде да сложим и трябва ли наистина да го засипя с памук. И тази година намерихме един час, в който заедно да направим своя магически кът.

Точно тази елха вече е на много, много години, а по магазините има много по-красиви от нея. За мен обаче е твърде специална, за да я заменя. Подарък ми е от баба, а през всички тези години, през всеки декември месец се превръща в един от символите на любовта. Ролята на нашето дърво не е просто на украса. То сплотява семейството, възстановява спомените и поражда нови усмивки. 

Може би животът наистина ни променя. Може би никой празник не прилича на предходния. И годините наистина летят! Любовта, вярата и топлината обаче принадлежат на всички възрасти. И никога не ставаме твърде големи, за да украсим елхата у дома.