Лично мнение

Едно лично мнение от самия дядо Коледа, споделено и подкрепено от мен като родител. Сигурна съм, че ще срещне подкрепата и на други.

Мили ми родители, пише ви дядо Коледа от фотьойла пред телевизора. Точно така – (БЕЗДЕЙСТВАМ) седя и почивам в най-пиковия ми момент на годината. Джуджетата не искат да работят за мен вече, тъй като поръчките намаляха и отидоха да изкарват прахраната си на бригади в чужбина. Затова аз подавам молба за напускане.

Играчките не оживяват в ръцете на джуджетата ми вече. Те се пръкват от рекламите като от ръцете на колегата Франкенщайн. Ядосан съм на рекламите, също като голяма част от родителите, които ми споделиха, че не им смогват. Те се чувстват притиснати от избора, който те налагат. Принудени са да избират от телевизионния каталог, който влияе върху детското съзнание и предизвиква точно определени желания за играчки у децата им. Оплакаха ми се, че карат отрочетата им да бъдат настоятелни, нахални, мрънкащи и все недоволни. Помощ!

А да не пропускаме и финансовата част. Рекламите достигат до всички, телевизия вече имат дори и тези, за които набавянето на насъщния хляб е трудност. Рекламите не питат, а влизат и провокират желания, за които не всички родители имат възможност да платят. За съжаление много от тях не могат да си позволят артикулите от рекламата, а всички деца заслужават да бъдат зарадвани. 

Ставал съм свидетел на болката в очите на децата, когато любимият им образ, точно онзи от рекламата, не се появи в коледната нощ, поради ред причини, за които аз, старецът, не нося отговорност. Да не говорим за сцените на съревнование между децата, които често пъти забравят, че играчката служи за игра, а не за мерене на финансови мускули. Всъщност в опитите си да угодите на Рекламата, позволявате децата да се превърнат в оръжие, а всички вие – в заложници…Имаме нужда от свобода! Имам чувството, че не само аз, но и вие - родители, и ваши деца сме затворени в капаните на детските реклами.

Рекламите изземват моята работа - на дядо Коледа, защото налагат играчките, които иначе децата би трябвало сами да поискат за празника. Къде остава моят принос тогава?

Разнообразието, предлагано от Всевиждащото TV-око е голямо: има играчки, за които никой никога не е подозирал, че съществуват на тази планета, нито пък на друга, нито пък Вселената има нужда от тях, камо ли децата на Земята. Децата гледат всеки път, когато пуснат детското си филмче, потокът не спира и създава „неизменната нужда” да имат точно такава играчка. И всъщност лишават родителите от избор в уж голямото море от разнообразие.

И по-лошо: Ефирът бълва играчки всевъзможни, стараещи се да покрият всички ъгълчета на нуждите или да създадат такива. И така се  налагат точно определени модели. Така лишаваме и децата си от въображение, защото те виждат конкретната играчка, поднесена им с хиляди рекламни трикове, за да бъде привлекателна и единствена. Децата се хващат на въдицата и неистово искат само нея, без да допуснат неин заместител или нещо сходно или нещо встрани от конкретиката на рекламата.

Не и не, детето иска точно тази от шарената визуализация. Писмата им са твърде кратки вече, лишени от приказност, лишени от тяхното въображение и знаете ли колко болка изпитвам, когато усещам че им липсва съдържанието, онова детското, о, вие не знаете какво богатство носи то.

Сами осъзнавате каква е съдбата на детските играчки, наложени от рекламата. Голяма част от тях се захвърлят още на първия ден от новата година. А моята длъжностна характеристика изисква всяко дете да получи дар за празника, внимание и възнаграждение за изминалата година.

Докато куклата трябва да бъде точно онази с лилавата коса с 32-та жълти кичура и 1 розов, да може да казва „Имам нужда от педикюр на малкото пръстче на лявото краче” и в кутията да има 789 приставки за педикюр на малко пръстче, марионетката сте вие.

Не ограничавайте самолетът да може само да лети от левия до десния ъгъл на една стая, като прави 360 лупинги с пауза от само 2 кацания на аквариума за рибки.

Децата заслужават повече!

Ако намерите сили вземете подаряването на играчки в свои ръце и дайте свобода на въображението на децата, не ги ограничавайте в телевизионния квадрат, защото то е много по-голямо и има място за всички.  Както в необятността на коледната нощ.

А дотогава просто им кажете, че дядо Коледа не съществува, защото е напуснал. Да мечтаят он-лайн.