Талантливите деца на България

Минка Кирилова е на 20 години и е един от „Скритите таланти на България“ – менторска програма за младежи в нужда към „Операция Плюшено мече“. Близките ѝ и всички познати я наричат Мони, като името идва от нейното приемно семейство.

„Те се обръщаха с много обич така към мен. С времето това остана като един от многото специални и мили спомени, свързани с тях“, това споделя тя.

Младото момиче учи в Нов български университет. По душа е мечтател, вярва и се бори за своите мечти, като една от тях е да учи психология. През свободното си време Мони обича да прави три неща. Да излиза с любимите си хора, тъй като за нея времето с тях е безценно, защото е споделено и зареждащо. Второто ѝ любимо нещо е слушането на музика – всяка песен си я изживява по свой начин, а това я пренася в свят, в който всичко е много по-различно. Третото нещо е и любимото ѝ занимание – писането на стихове.

„Онова, което успя да ме излекува тогава, когато никой и нищо не можеше. Зад всеки стих се крие история, а зад всяка история се крият много чувства и емоции, които са открили утеха в листа хартия под формата на думи“, допълва Мони.

Ето какво разказва още за себе си младото и талантливо момиче.

По какъв начин попадна в Програмата? 

Една дама заедно с още няколко доброволци, както всяка година, бяха дошли да доставят желаните ни подаръци за Коледа. Точно в този период бях новопостъпила в ЦНСТ в град Елхово и преживявах най-трудния миг в живота си – загубата на приемното си семейство. Тази загуба роди в мен желанието да подредя чувствата си. Съвсем неочаквано и изненадващо открих своя лек в писането. Споделих част от своите стихове с въпросната дама. Тя ги хареса и ми предложи да участвам в тогава прохождащата програма „Скритите таланти на България“. С това свое предложение тя разкри пред очите ми една невероятна възможност. Възможност за едно по-добро бъдеще и развитие, което „Плюшено мече“ ми предоставиха.

Вълшебната Михаела, екипът ѝ, моят невероятен ментор Валентина Стефанова, страхотните ми преподаватели г-жа Кърева, г-жа Василева, моите спонсори през всичките години в програмата и малкото ми, но верни приятели, промениха живота ми. Това са хората, които повярваха истински в мен. Припомниха ми, че имам криле. С много обич, търпение, вяра и общи усилия успяха да върнат отново любовта ми към света. Онова наранено, гневно и уплашено 13-годишно дете, което откриха, днес е силна млада дама, която смело се бори за мечтите си и е това, което е благодарение на тях. Винаги ще ги карам да се гордеят с мен и цял живот ще им бъда признателна! Те са моите ангели пазители с невидими криле!

                                                                                                               Снимка от фотографа Петър Хаджиколев 

Кое бе нещото, което те подтикна да издадеш първата си стихосбирка? 

Михаела и екипът ѝ ми предложиха тази идея още с влизането ми в Програмата, а аз просто се влюбих в нея. Без страхотния екип на книжарници Orange и Георги Янев, който беше свързващото звено между организацията и книжарницата, тя нямаше да бъде факт! Всички прегърнахме идеята много силно и започнахме да работим по нея.

Много сладък е фактът, че първоначално мислехме да е само и единствено обикновена стихосбирка. Но в един миг моят ментор и аз усетихме, че стихосбирка звучи прекалено задължаващо. Не всеки обича да чете поезия, нали така? Поговорихме с останалите и взехме решението да е дневник със стихове в него. Получи се много готино, защото така освен че споделям своя свят с читателите, но и им се дава възможността те самите да пресъздадат свой личен в него, записвайки своите чувства, мечти, цели, сънища или каквото имат нужда да запишат.

                                                                                                                 Снимка: Петър Хаджиколев

По какъв начин Програмата те подкрепя?

Програмата ме подкрепя по всевъзможни начини. Предоставя ми както финансова, така и емоционална подкрепа. Благодарение на нея имах прекрасната възможност да ходя на частни уроци и на семинари за личностно развитие. Сега отново благодарение на нея имам покрив над главата си и мога да си позволя да уча в университет. Изключително благодарна съм за това, че толкова много вярват и правят за мен. Един ден ще върна доброто, което са ми сторили, със сигурност, защото доброто винаги се връща!

                                                                                                          Снимка от фотографа Петър Хаджиколев

Защо избра психологията? 

Често се шегувам, че не аз съм избрала психологията, а съдбата ме е избрала за нея, защото съм родена на 4-ти април – Национален ден на психологията.

Истината е, че психологията е онази наука, която ще ми даде отговорите на много въпроси, които си задавам. Моят ментор е човекът, който роди любовта ми към нея. Тя е изключително добър слушател, съветник и приятел. Обичам я безкрайно много и винаги съм казвала, че всяко дете заслужава такъв човек като нея до себе си. Другото, което със сигурност ми помогна да осъзная, че психологията е моят път, е фактът, че аз бях най-голямата в институцията, в която бях настанена, и често се налагаше да изслушвам по-малките, да ги съветвам и успокоявам. Повярвайте ми, няма нищо по-стойностно и красиво от това да видиш щастливия поглед на едно дете, което е усетило, че е чуто и разбрано. 

                                                                                                           Снимка: Петко Карагьозов 

Какво те мотивира да стоиш пред белия лист и да създаваш стихове? 

Моите чувства и емоции са моите мотиватори за всичко, включително и в писането на стихове. Емоциите са като птици, които сякаш са си направили гнезденце в сърцето ни. Понякога летят толкова високо и силно, че имаме чувството, че ще го пръснат, а друг път са така смирени, че се питаме дали не са излетели. Независимо от това какви са, едно е ясно – трябва да ги ценим и да показваме уважение както към своите, така и към чуждите. Защото те имат силата да създават истинска красота като музиката, танците, поезията и какво ли още не.

                                                                                                                    Снимка от фотографа Петър Хаджиколев 

Ако беше създател на благотворителна кауза, каква щеше да е тя? 

Страхотен въпрос! Бих създала детски центрове за психологическо развитие и подкрепа в цялата страна. В тези центрове всяко едно дете, което е без родители, ще получава напълно безвъзмездно достъп до работа с професионален детски психолог. Зная, че това изисква много ресурси, време и със сигурност упорито търсене на добри психолози, но наистина желая това да е моята благотворителна кауза. Децата, които имат родители, също заслужават да имат достъп до това, но голяма част от тях могат да си го позволят чисто финансово, а онези, които са лишени от родителска грижа, не могат.

Това да си изслушан и разбран е човешка потребност и смятам, че не бива да бъде отнета на никого, особено на онези, на които животът вече им е отнел нещо също толкова значимо и нужно. Човек е способен на много, когато просто му покажеш, че е значим и че вярваш в него. Смятам, че предоставянето на една такава безвъзмездна подкрепа би помогнало много.

Снимка на Мони и нейната менторка Валентина Стефанова от фотографа Денислав Стойчев за TimeHeroes