Сцената

Представяме ви една история за силата на човешката воля и за превръщането на невъзможното във възможно. Това е борбата на младия Андриан Аспарухов от Велико Търново, който след множество опити успява да докаже на всички около себе си, че човек е това, в което вярва. Нека този читателски материал послужи за вдъхновение на тези, които мислят, че не могат. Вие можете!

"Историята ми започна през 2011 г., тъкмо преди да завърша гимназията. На 18-годишна възраст бях достигнал 170 кг.  Докато израствах се развивах като всяко нормално дете на моята възраст. Но с годините ставах все по-голям и по-голям и не ми правеше впечатление. Мислех си, че природата ми е такава и че така ще си умра, че не е възможно да променя нещо и да отслабна.

Бях много срамежливо, тихо и несигурно дете. Семейството и приятелите ми ме приемаха такъв, какъвто бях. Времето минаваше бавно, а килограмите и годините нарастваха. Хората започнаха да ми се присмиват. Наричаха ме „дебелак“, „прасе“, „кит“ и много други епитети. Никой не искаше да сяда до мен в автобуса. Караха ме да тичам, за да могат да ми се присмиват как се тръска „шкембето ми“. Опитах с различни диети и фитнес, но без резултат. Теглото ми вървеше нагоре и нагоре. Отказах се. В онзи момент наистина вярвах, че е невъзможно да отслабна. Обзе ме депресия.

Всеки път, когато бях разстроен ядях като луд. Храната беше моят най-добър приятел, тя никога нямаше да ме нарани. Бях достигнал дотам ,че почти нямах какво да облека, просто нямаше размер дреха, който да ми става. След 18-тия ми рожден ден си казах – Стига толкова! Реших, че трябва да направя нещо за себе си, ако искам да доживея до 30. Така започнах да ходя на фитнес с един от най-добрите ми приятели. Бях най-тежкият в залата и всеки ме гледаше все едно бях от друга планета, когато влизах през вратата. След няколко месеца упорит труд успешно свалих първите килограми за завършването. Но все още теглото ми беше много над нормата.

Отново се отказах. Имах чувстото, че никой не вярва в мен. Нито приятелите ми, нито семейството ми. Бях сам. Реших да докажа на всички, че грешат за мен! Завърнах се към фитнеса. Беше ужасно. Нямах идея какво правех, но го правех. Обещах на себе си, че този път ще успея и ще постигна целта си!

Кардио тренировките са ми забранени от лекари, защото по рождение моята лява подколянна кост тибиа е крива и единият ми крак е малко по-къс от другия. Шансът да остана инвалид е много голям, поради което ми забраниха да бягам и да скачам. Но аз продължавах. Малко след това започнах да страдам от болки в гърба, които се оказаха, че са от дискова херния. Беше ми невъзможно да седна без да избухна в сълзи от болка.

След двуседмичен престой в болницата на системи и инжекции лекарите ми казаха, че няма да мога да спортувам повече. Аз не им повярвах. Не се предадох и продължих да следвам мечтите си. Ходех на фитнес 5 пъти в седмицата, но все още прогресът беше минимален. Минаха 2 години. Бях станал 140 кг и продължавах да се боря. Понякога изглеждаше невъзможно и бях на косъм да се предам, но не го направих.

След като загубих част от теглото си започнах да съм малко по-уверен в себе си, започнах да излизам и да се срещам с хора. Мислех ,че изглеждам по-слаб, отколкото бях в действителност. Но дори и там ставах за смях на хората. В края на 2014 г. си обещах, че 2015 г. ще бъде моята година. Започнах да правя проучвания в интернет за правилното и здравословно  хранене, за това как работи тялото, за анатомията, научих се да пресмятам калории и много други неща. 

Тежкият труд започна да дава резултати, килограмите започнаха да падат, но в края на май месец 2015 г. се контузих тежко. Почти ми беше невъзможно да движа дясната си ръка. Но това отново не ме спря, а ме амбицира още повече. Опитах всичко, за да се възстановя по-бързо, спазвах още по-строг хранителен режим от преди, опитвах се да тичам сутрин, въпреки болите в крака ми.          

5 месеца по-късно се завърнах в залата с теглото от 97 кг. Сега се чувствам абсолютно различен от това, което бях преди. Живея втори живот и не искам да го пропилявам. Гордея се с резултатите, които постигнах и се надявам да съм пример и мотивация за доста хора. Често получавам съобщения, че моята история е променила живота на някого и това много ме радва. Сега работя с други хора - заедно успяваме да направим това, което сами трудно бихме успели да постигнем. Някои са вече с 30 килограма надолу! Но килограмите не са единственото, което те свалят - по този начин се възвръща самочувствието им, подобрява се здравето и настроението. От личен опит знам, че е така."