От сърце

"Кучето е единственото същество на земята, което те обича повече, отколкото обича себе си."

Този текст е посветен на всички кучета, които са минавали през живота ми и на всички стопани, които ги обичат повече от всичко на света.

Моята кучешка история започва с това, че баща ми е ветеринарен лекар. От съвсем малки с брат ми имахме какви ли не животни – котки, костенурки, таралежи, хамстери, рибки, кучета. Тук не включвам домашните животни, които гледаха баба и дядо – те бяха „стока“ и не можехме да си играем с тях. Най-искрено впечатлена бях веднъж, когато на баща ми му доведоха ранена сърничка – един ловец я беше застрелял в крачето без да иска (наистина, не се беше целил в нея и му беше много мъчно).

Накратко: сърничката се оправи, а аз се отдалечих от посоката, в която бях тръгнала да пиша.

Започнах това изречение с думите „имала съм“, но ги изтрих, защото смятам, че не са точни. Била съм приятелка с няколко кучета, които живееха у нас. Тъй като имахме къща с двор, те пребиваваха в кучешки къщички навън. Първото ми куче – Елза, е това, което никога няма да забравя. Тук е моментът да отбележа, че никога не сме имали породисто куче. Смесено от няколко породи – да. Чистокръвно – не. И знам, че няма да имам. Много се изкушавам да напиша повече по въпроса за породистите кучета, но вместо това ще сложа клипче, което всеки може да изгледа и да се замисли.

Елза беше така наречената порода „улична превъзходна“. Не знам историята й. Не знам как се беше озовала у нас. Но това куче беше важно за мен. Беше първото, с което се опитвах да комуникирам. Да погаля без да ме е страх. Да обичам. Елза беше дребничка, но въпреки това много се стараеше с лаенето. Докато една вечер не се е престарала и един съсед я отрови. Колко плаках след това, дори няма да обяснявам. Родителите ми трябваше да ми разясняват живота и смъртта (за тях сигурно е било дори по-трудно, отколкото за мен), а баща ми беше принуден да отиде с мен на едно поле в края на града и да ѝ изкопае гроб. Аз настоях и в крайна сметка той нямаше избор.

След Елза дълго време бях тъжна. Не разбирах защо се случват такива неща. Защо някой би постъпил по такъв начин с живо същество. Елза отключи хиляди въпроси. На по-голямата част и до днес не мога да дам отговор.

Не знам как да направя плавен преход от по-емоционалната част на този текст към по-практичната. Затова ще карам направо.

Има много хора, които обичат кучета. Или поне така мислят без да осъзнават, че не могат да се грижат за тях. Че не могат да им отделят достатъчно време. Че не могат да са им толкова предани. Кучето е най-добрият приятел на човека – това го вярвам най-искрено. И днес искам да помоля всеки, който има намерение да си вземе куче да се запита следните неща:

1. Мога ли да отделям достатъчно време?
2. Имам ли желание да прекарвам часове в игри и обучение?
3. Способен ли съм да се лишавам от определени неща заради него (например да не изляза след работа да пия бира, защото трябва да се прибера да го разходя)?
4. Имам ли достатъчно място у дома, за да може то да живее комфортно?
5. Готов ли съм да се съобразявам с неговите нужди?
6. Имам ли дори минимални колебания, че мога да се откажа или да ми омръзне?
7. Мога ли да го обичам, колкото то мен?

Да имаш куче е ОГРОМНА ОТГОВОРНОСТ. Това не е просто сладко същество, което искаш да галиш и гушкаш. КУЧЕТО НЕ Е ИГРАЧКА. То изисква време, усилия, внимание. То иска да бъде обичано и обгрижвано. Ако смяташ, че си готов – вземи си куче. Най-добре от приют. Не давай безумни пари. Не си купувай приятел. Подслони животно. Дай му дом.

Ако все пак държиш на определена порода, защото „ти пасва на характера“, проучи подробно какво се случва с кучетата, които развъждат заради определени външни черти или за да се запази нещо в природата им. Не купувай на сляпо, само защото някоя порода ти се струва красива. И не забравяй, че ПОРОДИСТО не е равно на ЗДРАВО куче.

Ако все пак обичаш кучетата, но не си готов да се обвържеш с тях, отправи се към Фермата. Там имат нужда от доброволци, които да разхождат животните и да си играят с тях. Можеш да помогнеш и като дариш храна на тях или друг приют – така помагаш на куче в беда.

В крайна сметка бъди човека, който кучето ти мисли, че си.