От сърце

Опитвам се да не те мразя, но не мога. Мразя те!

Мразя те, защото си циник. Мразя те, защото сам влезе в рамката на посредствеността. Мразя те, защото позволи на медиите, на политиците и на модерното да облекат живота ти в своите дрехи. А най-много те мразя, защото някога не беше такъв!

Кой си ти ли? Е, не се ли сещаш ... това си Ти!

Нека ти разкажа. Човекът, когото виждаш на снимката по-горе е бездомен, самотен, безработен, гладен, епилептик и ... циганин. Днес по неволя прекарах около 2 часа с него. Нямам забележки. Стори ми се откровен и безобидно наивен. Но да, за жалост живота го е понабил малко. Няма хляб на масата, няма и хора покрай нея, за покрива отгоре не говорим. Пък тая болест (епилепсия) май е доста коварна. В неговия случай се изразяваше в непрестанни припадъци. А да, и на всичкото отгоре - циганин. Зор е, братче, да се бориш срещу толкова много фактори, зор е.

Причината да се запозная с него бе болестта му. Днес, на път за работа, тъкмо се бях зарадвал на слънцето, когато, влизайки в подлеза към метрото, видях труп, който лежеше на стъпалата в изключително изкривена и неествествена поза. Спрях се. Побутнах го. "Господине, добре ли сте?", попитах. Отогвори ми нещо, което не разбрах. Но се зарадвах - отговори! Оказа се, че е имал един от поредните си припадъци. За жалост не изглеждаше никак добре и се обадих на Бърза помощ. Часът беше 11:07. Линейката дойде в 12:22ч.

Докато чакахме линейката... разбрах, че е седял поне половин час в позата, в която го намерих! Това е Централана гара, вход за метростанция, подлез, автобусни и трамвайни спирки. Колко ли пъти си го прескочил? А дали щеше да го подминеш, ако беше с бяла кожа и костюм?

Докато чакахме линейката... видях този надпис точно над мястото, където беше паднал:

Яко! Сигурно авторът му е малко по-щастлив в този момент.

Докато чакахме линейката... се събраха 4-5 човека, с които направихме общо 6 обаждания до култовия номер 112. Само едно изречение ще цитирам, което обобщава комуникацията ми с длъжностните лица: "Линейката не ви намери и се прибра!"

Вече досещаш ли се защо те мразя? Дадох ти три причини.

Да, някои имат повечко късмет, други по-малко. Защото да се родиш в тялото на човек от малцинство, това си е липса на късмет, поне през 2015 година. Днес обаче Йордан имаше късмет, защото след като служителите от "Бърза" помощ отказаха да го приберат, защото няма документи, негов познат, също циганин, ми каза "Спокойно момче, аз ще се погрижа за него, ти бягай, закъдето беше тръгнал".

В крайна сметка сърцето в гърдите не е ли едно и също? Не забравяй, че когато претендираш за промяна, тя никога няма да се случи без твоята помощ. Не ме карай да те мразя, бъди човек!

Изживей живота си, не го преживявай!