Eкатерина Стоянова е на 22 години от град Пловдив. Занимаваа се с фитнес и диетология, танци с огън и разбира се, поезия. Учи икономика в УХТ и си мечтае за по-позитивен и по-светъл свят. Пише поезия и проза от 12-годишна, като споделя, че поезията заема по-голяма част от сърцето ѝ. Писането ѝ помага да изрази и разбере себе си, да разпусне и дори да повярва.
Муза в съня на творец
Не ме събуждай тази вечер,
сънувам избавление-
свободни птици в свят далечен
и вечен мир, прозрение.
Сънувам русите къдрици
на слънчевата доброта,
танцуващи като девици
сред недокосната земя.
Нескрита радост се раздава
от шепичките на дете
и всеки по-прекрасен става
и с по-голямо сърчице.
Тук няма болка непонятна,
погълнала добри души,
препили с думи неприятни
и никой нищо не руши.
Гради се с мисъл позитивна-
от праведни мечти – дворец,
гради се смисъл неразривен-
любов в очите на твореца.
