Доброто от света

Едно видео разчуства стотици хиляди по света в последните дни. Бившата балерина Марта Синта Гонсалес Салданя, страдаща от Алцхаймер, се превръща в поредния пример как музиката има силата да лекува и да ни свързва с останалите по различни от установените „нормални“ пътища за контактуване.

Вероятно и вие свързвате дадени песни и мелодии със спомени от вашия живот, с моменти, случки, преживявания, хора. Усмихнати или тъжни, но чувайки акордите на дадено произведение, нещо трепва у вас, и спирате за миг, за да усетите отново онова, което сте били, или онова, което ви е накарало да почувствате дадена емоция.

Музиката може да бъде своебразна машина на времето, а с годините става ясно, че има и лекуваща сила дори и за хората, страдащи от сериозни болести като Алцхаймер.

Последният такъв пример идва от една бивша примабалерина в Испания, чийто живот, както много медии го описват, е бил като „от филм“. Живяла в Куба, танцувала е в Ню Йорк (където е имала собствена балетна школа), преподавала в Мадрид и прекарала последните дни от живота си в резиденция за възрастни хора в Алкой, където голямата ѝ мечта е била да направи постановка на балет за хората на нейната възраст. Но в заника на живота си Марта страда от Алцхаймер – не си спомня никого, не познава никого, сякаш е там само тялом.

Докато един младеж не ѝ подава слушалки през 2019 г., а в тях тя чува „Лебедово езеро“ на Чайковски. Промяната, която виждаме у възрастната жена, трудно се описва с думи.

В началото на видеото Марта е просто една от многото възрастни дами, които прекарват последните си дни в резиденцията за възрастни хора. Само няколко секунди след като чува произведението и с малко насърчаване от младия мъж до нея, изведнъж в очите ѝ се запалва онази искрица, за която мнозина бленуват. Макар че не помни коя е в действителност, в съзнанието си тя вече е на сцената отново след толкова години, а ръцете ѝ танцуват в такт с музиката.

Видеоклипът е записан във Валенсия през 2019 г.(годината, в която Марта умира), но става популярен едва наскоро, когато Испанската органзиация „Музика за събуждане“ го споделя в интернет. Идеята на видеото е да промотира силата на музиката за хората, живеещи с Алцхаймер. Въздействието, което видеото има върху тези, които го гледат, е огромно – сякаш самата Марта претворява себе си чрез силата на музиката.

Способността на музиката „да събужда“ хората със сериозна деменция е добре позната на учените, а в последните години и на широката публика. Слуховата памет може би е последният вид памет, който ни напуска, ако страдаме от подобна болест, защото всъщност е едно от първите неща, които ембрионът развива (около 18-тата гестационна седмица):

„Нашият първи език - гукането, всъщност е начин за музикален обмент. Затова музиката е толкова дълбоко заложена у нас и имаме този голям капацитет да реагираме на нея, дори и да не знаем кои сме. Това е част от нашата примитивна природа и е един от най-неутралните ни модели за контактуване.“, споделя Грейс Мийдоус, програмен директор на „Музика за събуждане“.

Това не се променя дори и при хора, които имат когнитивни увреждания, от части защото музиката „се произвежда“ в много различни части на нашия мозък. Ако има нещо, което блокира неутралния модел на комуникация, то намира друг път, по който да достигне целта си – а именно, самото доставяне на съобщение.

Музиката от формиращите периоди в нашия живот обикновено оставя у нас най-големи следи, особено в тийнейджърска възраст и до 20-ата годишнина. Тогава става въпрос за „бум на паметта“, както го наричат специалистите – социалният ни живот е много силно наситен с нови връзки и запознанства, с нови емоции и опити (първа любов, преместване в нови градове, или пък танцуване на първа роля на сцената).

В случая на Марта, музикалните инстинкти са дълбоко свързани с мускулната памет, но за да събуди музиката някого, не е задължително той или тя да са били професионални танцьори. Искрата на музиката може да се запали за всеки.

Фергюс Ърли се занимава с танци от над 30 години в своята компания Грийн Кендъл и често организира уъркшопове за хора с деменция.

„Понякога това, което виждаш у тези хора, е истинска магия. Те се трансформират пред очите ти и стават онези, които са били някога. Най-забележителният случай е с една жена, която никога преди това (откакто страда от Алцхаймер) не беше разговаряла с никого в дома за възрастни хора, нито дори с медицинския персонал. Както стоеше на стола си, изсвирих песен, която тя очевидно познаваше. В следващия момент видях как започва да танцува. В края на уъркшопа тя започна да говори с хората около нея.“

Такъв вид неща очевидно са неслучайни, а случаят на Марта Селданя от Валенсия е просто още една крачка към това светът да види лекуващата сила на музиката.

По материали на The Guardian.