Мечтата на Доротея Цветанова е да стане журналист. Обича да пише статии, но и стихотворения, за които казва, че са израз на нейните мисли и чувства. Тя е споделила с нас едно прекрасно стихотворение, което е посветено на нейната баба.
На баба
Ако сега ти беше тук,
аз щях да бъда по-силна.
Щях да знам що е то живот,
до съвършенството щях да стигна.
Но ориентир в бъдещето не ще намеря.
Чувствам се като малко зрънце в ръжта.
Лутам се сега опиянена,
търся твоята силна ръка.
Но няма те, мила моя бабо!
Някъде по небосвода скиташ се ти.
Ако ме гледаш сега отгоре,
моля те, правилния път ми покажи!
Вярвай заедно с мен,
това ни остана на нас двете.
И може би в един отдалечен ден
пак ще се хванем за ръцете!
