На България не ѝ трябват супер герои
Забелязал съм нещо много интересно по времe на разговорите ми с хората в България. Имал съм възможност да се срещна и да комуникирам с българи с различен социален и професионален статус, българи от различни възрасти и религии. Общото между тях е, че (почти) всички са недоволни от начина си на живот, но вместо да направят нещо по въпроса, те просто чакат (и в доста случаи се оплакват от моментното си положение). Някак си съвсем логично изниква въпросът какво точно чакат тези хора. Ами нека ви кажа - очакват онзи, който ще оправи България. Ако не можете да си го представите, това е някакъв събирателен образ с най-добрите качества на Супермен, Йода, Нео, Морфей, Архитекта, Батман и Чък Норис. Вместо обаче да правя профил на Месията, чието появяване очакват всички (най-вече по избори), ще се опитам да си дам отговор на един друг въпрос - защо всички чакат чудо, а не запретнат ръкави и не започнат да оправят нещата сами?
Причина номер едно - ние сме смачкани и сме долу.
Ясно е, че еднолично печелим "Кой е по-по-най" във всички класации за нещастие. Защо обаче не се отупаме и не се изправим? Животът за никого не е песен. За колкото и корави да се имате, то има моменти, в които ще сте на дъното. И ако не се вземете в ръце, ще останете там. Да, със сигурност е по-удобно и е по-лесно. В крайна сметка преклонена глава сабя не я сече, нали така беше? Както се казваше в един много известен американски филм: "Важно е колко силно могат да те удрят и да продължаваш напред". Вашето по-добро утре няма да дойде, ако циврите в ъгъла и не се вземете в ръце.Причина номер две - няма светлина в тунела
Всяко лошо нещо е временно. Може да трае ден, седмица, месец или почти 25 години, ако му позволите. Ако започнете обаче да работите за неговата промяна, рано или късно то отминава и на негово място идва нещо хубаво. Но, ако се откажете, то ще продължи вечно. Иначе казано - трябва сами да пробием скалата, за да видим светлината в тунела.
Причина номер три - страхът от очакванията на всички
Разстоянието от "Осанна!" до "Разпни го!" в България е толкова малко, че може да се каже, че е широко колкото острието на един нож. Няма място за грешки. Ако волейболистът не вкара топката в полето, е некадърник, ако тенисистът уцели мрежата, е левак, ако предприемачът се провали, е негоден за бизнес. Ако не успееш, е гаранция, че почти всички ще те съсипят. Говорил съм си с много мои връстници - именно високите очаквания и страхът от провал са нещата, които ги спират. А не трябва да е така. Трябва, когато някой се издъни, да му помогнем със съвет или просто да го путаме по рамото с думите "Нищо. Следващият път ще успееш", а не да му казваме в лицето, че е некадърник. На Томас Едисон са му трябвали 10 000 опита, за да изобрети електрическата крушка. Не може винаги да печелите, но не се страхувайте да вземате решения и да опитвате отново.Причина номер четири - не следваме мечтите си
Ако имате мечта, трябва да я следвате. Независимо какво ви казват другите. Може да ви наричат луди, но ако вие знаете какво правите и сте уверен, че ще го постигнете, пазете мечтата си. Едва ли лелката, която цял живот се оплаква от работата си и ви обяснява, че това, което искате да правите, няма смисъл, е права. Само защото някой не може да направи нещо, не означава автоматично, че и вие не можете. Всички сме в калта. Не позволявайте да ви пречат да стигнете звездите. Трябва да вярвате, че може да се случи нещо различно. Има хора, които вярват, че могат и такива, които не вярват, че могат. Обикновено и двете страни са прави.
Причина номер пет - не сме достатъчно упорити и отдадени
Да, много хора казват, че искат да са успешни. Но всъщност колко от тях наистина го искат? Предпочитат да купонясват, да спят до късно, да гледат филм. Почти никой не иска да работи здраво, за да заслужи своя успех. Казваме си "може и утре" или "не е толкова важно". Всъщност е толкова важно.Върнете се малко по-нагоре в статията при цитата от филма "Роки" - "Важно е колко силно могат да те удрят и въпреки това да продължиш напред". Колко помия може да ти изсипе живота отгоре, и въпреки това да се отърсиш и да вдигнеш глава. Отстъпвайте назад, само ако го правите, за да се засилите напред. Да, можем да си хванем куфарите и да отидем на Терминал 2 или да запретнем ръкави и да се опитаме да променим нещо. Проблемите няма да изчезнат с магическа пръчка и ще ги има още години наред. Нека започнем обаче да ги решаваме един по един.
Aко искате да живеете в по-добра страна, направете нещо по въпроса. Вашата собствена съдба зависи от вас, а не е в ръцете на избрана група хора, както повечето си мислят. Можете да променяте нещата сами. За това обаче се иска готовност за работа и чувство за отговорност, а не мишкуване и тънки сметки.
На България не ѝ трябват супер герои. Трябват ѝ граждани, които са готови да запретнат ръкaви и да работят за подобряване на ситуацията в странaта.
Ние всички живеем под едно небе и на една земя. И ако си свършим работата и нашите деца ще живеят тук.
спомен от село
2017-03-27 14:04:54 ReplyТе гражданите си работят упорито, но нищо не се променя...освен спадът на доходите им и увеличаването на работата им, защото работливите и честни хора не са инструмент за промяна, а инструмен за измамниците да станат по-богати.
kurvar
2018-07-05 01:35:14 ReplyИнтересно ми е какво мисли авторът на статията две и половина години по-късно? Дали се е дипломирал и работи по специалността си в сферата на туризма, дали прави магистратура в/извън България и/или променя България?