Култура

Благодаря, че кликна тук!

В момента си по-близо до моите мисли отколкото всеки друг на тази планета! Е, като си толкова близо какво е мнението ти? Продължаваш да четеш, защото само това е начина този клик да те сближи с мен.

По същество!

Аз съм млада съвсем обикновена студентка. Родена съм, живея, уча и работя в България. Живея с много хора, сменям квартири, плащам високи сметки за ток. Отвсякъде се появяват разходи за неща, които не използвам, а получавам фишове с нереална заплата. Справям се с безумни семестриални такси и се храня със супи от студентския стол. Вечер чета „Време разделно“, а сутрин нямам търпение да изживея пълноценно новия ден!

Чудесна картинка на млада, успяла българка, или? Май е време да кликна в Google за да разбера как се кандидатства в Oxford?

Резултатите: Няма да е невъзможно да ме приемат. В Англия ще живея сама, в прекрасна квартира, сметките за ток ще се покриват от високата ми стипендия, разходите ще са малко, само защото съм студентка. Няма да се налага да работя докато завърша - стипендията ще ми стига за прекрасен живот. Семестърът ще е безплатен в знак на благодарност към високия ми успех и ще се наслаждавам на английските храни, без да се налага да ям само супа. Вечер ще заспивам обезсърчена от английски хумор, а сутрин ще се будя с нежелание да просъществувам и този ден.

Откри ли разликите?

Да, в Англия животът ми изглежда ще е доста по-уреден, спокоен и лесен. Винаги ще  мога да кликна в Google и да открия онлайн библиотека, за да чета „Време разделно“в уединените нощи, но как ще се чувствам като се събудя сутрин?

Ти, като четеш мислите и усещанията ми и се предполага, че си вече близо до мен, имаш ли идея какво прави сутрините да изглеждат различни от тези в България?

Вдъхновението. Точно това различава една моя сутрин в България и една сутрин в Англия (или където и да било по точките на глобуса).

Вдъхновението от това да прегърна майка си, а не просто да кликна и да я видя в skype. Вдъхновението да целуна ръка на баща си за силната опора,а не да му изпратя email. Вдъхновението да помъдрея справяйки се с трудностите на неуредената ни държава, а не да живея спокойно и само да кликам в Google, за да чета новините от България. И онова вдъхновение за любов към Родината!

Родината, прекрасната и мила България! Любезното мое Отечство! Съкровищницата на език, култура, традиции, обичаи, история! Разделена на различни области, в никакъв случай тази съкровищница не би могла да е доближена с клик в интернет пространството и всички напреднали технологии!

Родопите - аромат на билки и бор, звуци на чанове и кабагайди. Ах, тези гайди, които носят спомена и болката за време разделно! Аромат, който не може да се усети в чужбина, звук на гайди, който не може да бъде почувстват по същия начин там!

Не бих могла да кликна в интернет и да разклатя чан или да настръхна от писък на гайда!

Тракия - обширна, ниска и равна. Тракия - земетръс от трополи и ек на меден кавал. Тракия - домът на гостоприемните стопани, на кавалджиите импровизатори, на тежките, бавни хора.

Къде по света може да се намери копие на Тракия? Къде по света може да се танцува с още 100 човека трополи и да се свири на меден кавал? Мога ли да кликна някъде?

Добруджа - никои пари на света, никое имане по света не може да изкупи златата в поясите на Добруджа. Никъде не може да се кликне в интернет и да се чуе шумът от поклащащите се златни класове!

Севера - долината на самодивите и вятърът по долините и усоите. Нима има нейде такава красота? Нима сутрин ще мога да се събудя с вдъхновение в Англия без да видя през прозореца си Балкана...

Шоплука – там където светят очи и грее злато. В Англия никой няма да може да изтанцува характерното шопско натрисане, никой няма да може да ме разплаче с шопска ръченица!

Пирин – историята от време оно. По света няма по-богата история от нашата. Как да стана сутрин в Англия като знам че и да погледна през прозореца няма видя църква попита с кръвта на дедите ми?

Род, народ, род, народ, род, народ...история ,култура, език! Тези неща не са на клик разстояние,  те са тук в България!

Ето за тези неща оставам тук! За да се боря срещу държавата в името на Родината!

„Аз съм силен, защото съм българин“ казва великият български боец Дан Колов, така казвам и аз (младата българка с високите сметки за ток).

Един ден, когато децата и внуците ми кликнат в Google и напишат думата „България“, вместо да се появи надпис „Имало едно време...“ искам да прочетат заглавие „България над всичко“!

Ралица Цингова