Общество

На финалната права на миналата година в медийното пространство валяха всякакви обобщаващи статистики. Включително цитиращи новия доклад на УНИЦЕФ, в който попадаме на поредните цифри – 240 милиона са децата с увреждания в световен мащаб… 

Предполагам, никого няма да учуди фактът, че у нас точна статистика за брой няма. Понякога си мисля, че не е и необходима. Защото винаги, когато чуя цифра, имам странното чувство, че тя опорочава, омаловажава и смалява човека и историята зад него. Слава Богу, особено в последните години в България има страшно много каузи, показващи подкрепа към тези деца и техните родители. Една от тях се роди преди няколко години във Фейсбук. 

Едва ли има човек, който да не е чувал за групата „Купи подарък от майка на дете в увреждане“, достигаща днес 167 хиляди последователи. Мястото, където майки от различни райони у нас представят ръчно изработения си труд. По този начин те не само си оказват взаимна подкрепа, но и радват и всеки, решил да си закупи подарък с малко по-различна идея. Затова смело можем да кажем, че това не е просто група, а вероятно едно от най-смислените пространства в социалните мрежи. Защото да направиш на някого добро се оказва само на „клик“ разстояние, а разнообразието от таланти и подаръци в нея е огромно. 

Част от тези 167 хиляди членове на групата са две майки - Деси и Елена от град Казанлък

Когато ги видите за първи път, трудно бихте разбрали, че зад широките им усмивки стоят нелеки истории. Историите на 10-годишния син на Деси, който се ражда недоносен, а впоследствие развива тежка форма на аутизъм.

И Деян – малкото слънчево момченце на Елена Илиева, родено с 21-вата хромозома в повече, или синдрома на Даун.

И двете намират в групата „малко островче на спасението“, представяйки творенията си. Общото, което ги свързва, е че именно болестта на дечицата им и предизвикателствата, които срещат по пътя на отглеждането им, са причината те да радват десетки хора, създавайки нещо с ръцете си. Днес ще ви запознаем с тяхната дейност.

Десислава Колева прави подаръчни комплекти, включващи различни видове мед.

Крехкото и нежно на вид момиче се грижи за цели 120 кошера със стотици пчели. 

След като разбира за заболяването на сина си, на Деси ѝ се налага да напусне работа, за да се грижи за него. Започва да чете в интернет всичко, свързано с аутизма - какво е, как се лекува, какви терапии има … а те са много и всичките - скъпоструващи. Така се ражда идеята за отглеждане на пчелни семейства.

„Цялото си свободно време прекарвах на пчелина и се учех на занаята. Открих, че работата там ме кара да се чувствам значима и удовлетворена. Сред природата и пчеличките забравях за всичките си проблеми."

Постепенно се ражда идеята за персонализирани бурканчета с мед, в които тя влага цялата си любов.

„Във всяко едно от бурканчетата ми има частица от мен, най-удовлетворяващият момент е отзивите на хората, когато получат своята поръчка."

 Някои от които извезани с типични български шевици. Творенията ѝ може да откриете ТУК.

Какво прави Елена Илиева? 

Докато мисли как да изненада дъщеричката си, на Елена ѝ хрумва идеята, че с малко креативност и въображение сама може да сътвори украсата за празника ѝ. И го прави – докато малкото дете спи, тя украсява цялата ѝ стая и създава първата си картонена торта с пълнеж, която детето носи в детската градина. А след нея, Елена решава да започне да радва и други деца, предлагайки тортите си в групата. И така, всяка нощ, докато децата ѝ спят, тя твори.

„ Предимно нощно време, но когато следобед синът ми спи или си играе, аз се занимавам да творя тези неща с много желание и от сърце и да се зареждам. Също подпомагам и заниманията на синът ми и семейният бюджет."

Картонените торти далеч не са единственото, което Елена може да прави. 

Тя приема поръчки и за всякакви украси по различни поводи, пиняти, пълни с бонбони, както и ръчно гравирани порцеланови сервизи с персонални послания. Личната ѝ фб страничка, на която може да намерите творенията ѝ, носи имената на двете ѝ деца – Деян и Мариела.

В социалните мрежи може да намерите стотици каузи и хора, на които да подадете ръка. И си мисля, ако всеки от нас го направи, ще станат ли по-бледи в съзнанието ни тези цифри от статистики? Ще бъде ли по-светло вътре в нас? Точно защото вече не е Коледа. Защото всеки месец в личната ви равносметка най-важно остава: колко хора сте направили щастливи. Останалото е вятър. 

Материалът е изготвен за Uspelite.bg от Божила Симова, репортер на NOVA