На какво ни учи филмът "Догументъри"? Разказва създателката му Илина Перянова
Илина Перянова е награждаван режисьор, сценарист и актриса от България. Тя завършва магистратура по Кинорежисура в Балтийската кино академия в Естония. Учи театрално актьорско майсторство и режисура във Франция и Дания, и завършва бакалавърската си програма по специалността в Нов Български Университет. На този етап тя развива първия си пълнометражен филм “Музикалната къща на Нора” и е в постпродукция на документалния “ Спасители: „Догументъри". Част от късометражните филми на Илина досега са мюзикъла – „Изяж ме!“, „Снежното момиче“, „Кралицата“. От 2023 година е главен програматор на Родопския Международен Филмов фестивал. Тя е и съосновател на продуцентската фирма „Уга Буга Арт“. Какво разказва за най-новия си късометражен, документален филм, четете в следващите редове:
Коя бе първата крачка към документалния филм “Догументъри”?
”Догументъри” е късометражната версия на пълнометражния ”Спасители:догументъри”. Работата ми по филма започна през далечната 2012-та година. Проектът премина през програмата за развитие "Balkan Documentary Center", представян е на международни форуми като East Silver/ IDF в Прага и Dok Leipzig в Германия.
Вдъхновението за филма дойде още през 2011-та година, когато в София все още имаше много глутници кучета. Вървейки по улицата, бях ухапана от едно улично куче, което тичаше след мотор и в бързината първото нещо, което видя след прелитащия моторист, беше моя крак. В този момент не се ядосах, нито се паникьосах, а веднага отидох за инжекция срещу бяс и тетанус. Но усещането в мен за това колко са неглижирани тези животни стана много силно. Започнах да забелязвам все повече животните по улиците и отношението към тях. Тогава имаше и няколко случая на хора, които бяха нападани от глутници.
Много известен стана и случая с кучето Мима, чиито крака бяха отрязани от садист в Дряново. Тази неоправдана жестокост беше предпоставка за обединение от страна на индивидуални личности, НПО-та и правозащитни организации около идеята за по-строги закони за инкриминиране на проявите към особена жестокост на животните. А кучето Мима беше в последствие осиновено в Германия. Имах възможност да се запозная и с нея и да я снимам през 2012-та в Германия.
Снимка на кучето Мима
Целият проект отнема 10 години. Какви трудности срещнахте по пътя?
Темата на "Догументъри" е много деликатна за българския народ и управници. Повечето хора не искат да знаят какво се случва в приютите и с бездомните животни. Животът така или иначе е изпълнен с трудности и е по- лесно да си затваряме очите пред жестокостта, която е навсякъде около нас. Когато кандидатствахме за субсидия през 2012-та година един от коментарите на член на журито беше:
“ Добре, че ние извозваме старите си кучета на Германците, защото те ни пращат старите си коли.”
Цялостното отношение в държавата към животните и липсата на адекватно финансиране е това, което забави проекта толкова дълго. В този ред на мисли е важно да благодаря на Национален Фонд Култура, които застанаха зад филма.
В чисто творчески план трудностите, които срещнах, се оказаха в помощ на филма. Изключително е това, че снимах малката Ася и майка ѝ Михаела, докато тя работеше във вече несъществуващия приют Надежда. Ася израстна сред кучета в приюта. Във филма я виждаме като дете и години по-късно като една млада жена, която осъзнава колко важен е бил този период за живота ѝ и как е формирал съзнанието ѝ и отношението ѝ към животните и света като цяло.
Снимка на Ася и нейната майка
Защо избрахте филмът да е насочен към детска аудитория?
Бъдещето е в ръцете на следващите поколения. Колкото по-осъзнати са те, толкова по-красив и мирен ще е светът, в който живеем. Вярвам, че в България много липсва кино за деца и, докато целта на повечето детски филми донякъде е да забавлява, то тук, нашето желание е и да образоваме, и да предизвикаме дебат и конкретни действия.
Какви са решенията пред проблема с безстопанствените кучета?
"За величието на една нация и моралния ѝ прогрес може да се съди по отношението ѝ към животните." - Махатма Ганди
Този цитат беше в ядрото на проекта още при неговото създаване. Решенията са свързани с по-осъзнато поемане на отговорност. В България имаме много добър закон за защита на животните, но, за съжаление, той не се спазва поради липса на достатъчно възможности за регулация и липса на работеща Зоополиция. Едно от решенията за животните в градска среда е кастрацията, но за да бъде по-ефективна, трябва да има закони, глоби и органи, които да ги прилагат.
Приютите не са крайно решение. Не ги отхвърлям като нещо донякъде необходимо в една градска среда, но не и по начина, по който повечето общински приюти функционират днес. Хиляди животни са натъпкани в малки клетки, живеят на бетон в студено и в горещо време. Хуманно ли е това? Добре е да помним, че кучетата са изключително социални животни, които имат нужда от много разнообразие. За мен по-човечният вариант е кастрацията. Трябва да се прекратят големите популации и да се стремим към това да поемаме отговорност към съществата, с които живеем на една планета. Това послание трябва да достигне и до малките населени места, в които често няма разбиране за този проблем, а животните са вързани на една къса верига през целия си живот.
Какво предстои оттук нататък за вас и за филма?
На този етап съм в постпродукция на пълнометражната версия на филма “Спасители:догументъри”. Той ще излезе в началото на 2024-та година. В тази версия на филма ще се говори и за спасителите, онези които са приели за своя житейска мисия в България да намират подслон на безстопанствени животни и да се борят за техните права. По нашите ширини има много хора, които са се заели с тази нелека задача и често те биват възприети от обществото като луди. За съжаление се стига и до прояви на форми на психични разстройства на личността.
Стремим се да показваме “Догументъри” пред ученици. Ще се радваме и ще се отзоваме на програми, които биха били обвързани и с разходки на животни в някой приют. Филмът ще бъде показан през юни месец във Варна, а юли в Международния Фестивал за документално кино в Смолян.
Илина Перянова сподели с нас и кратката си филмография:
- „Лястовиците“ - късометражен, документален, 2013 година
- „Изяж ме!“ - късометражен, мюзикъл, 2016 година
- „Снежното момиче“ - късометражен, драма, 2016 година
- „Кралицата“ - късометражен, експериментален, 2019 година
- „Между мен и теб“ - късометражен, драма, 2022 година
- „Догументъри“ - късометражен, документален, 2023 година
За още новини от филма „Догументъри“ следете официалната Фейсбук страница и на Инстаграм профила.
