На лов за проблясъци: Малките моменти на голяма радост
Откакто се помня, все се опитвам да разбера защо съм човека, който съм. Според майка ми донякъде е наследствено, тъй като тя носи много подобен тип (позитивен) светоглед, който ми е предала. Така е, но е много повече от това. И наскоро разбрах на какво точно се дължи и защо, въпреки всичко и всички, продължава да се случва, аз продължавам да се случвам и да съм досадно оптимистична. Отговорът е глимъри! Затова днес ще си говорим за две чудни думички - "тригъри" (triggers) и "глимъри" (glimmers). Знам, че част от хората се дразнят, когато в медиите се използват толкова "чужди" думи, но истината е, че понякога просто нямаме достатъчно добри преводни еквиваленти. И докато тригърите са относително познати за повечето хора, които се интересуват от човешката психология, то глимърите (точно като позитивните новини) остават в сянка и не получават същото внимание. Като ваша щатна писарушка на доброто и властелин на глимърите съм тук, за да поправя тази несправедливост.
Какво е тригър?
Ще го срещнете още като тригер, емоционален спусък, а също и по други начини.
Най-общо казано тригърът е червен бутон, който бива натиснат и ни кара да отключваме непропорционална емоционална реакция.
При наличнието на тригър (или когато сме тригърнати) изпитваме силни емоции, които най-често описваме като негативни и ни карат да реагираме пресилено, да избягаме или да замръзнем. Всеки човек има различни тригъри, свързани с личната му история, негативни преживявания и травми - някои осъзнати, други - не. Затова никога няма да спра да повтарям колко е важно да познаваме добре себе си - без това себепознание и без да се ровим надълбоко, трудно ще контролираме или поне разбираме тригърите си.
Как да разпознаваме тригърите?
Особеност на тригърите е, че е трудно да ги разпознаем в момента, в който се случват, но е много вероятно след това да си дадем сметка какво точно е станало.
Ако обаче чувстваме, че дишането ни се учестява (или не можем да си поемем въздух), всеки момент ще избухнем или избягаме, усещаме "вътрешен натиск", стомахът ни се свива, мускулите ни се напрягат, зениците ни се разширяват и сме готови да се нахвърлим на другия човек (ако има такъв отсреща), то най-вероятно сме се сблъскали с наш тригър.
Под самия тригър почти винаги се крие някаква нужда, която не е била посрещната - да откриете нея може да изисква време и усилия, но си заслужава. С времето и осъзнаването, реакцията намалява или поне не е толкова бурна, колкото е била в началото. Тригърите рядко изчезват напълно, но можем да се научим да ги контролираме, вместо те да контролират нас.
Какво е глимър?
Макар че глимърът е обратното на тригър, един вид анти тригър, той НЕ е решение за тригъра. И ако тригърът е червен бутон, то глимърът е зелен и ни казва, че всичко в този момент е съвсем наред.
Глимърите буквално са проблясъци и се отнасят до малки моменти, които карат нервната ни система да се регулира.
Точно както телата ни се борят с болестите, нервната система на тялото има способността да се бори с негативните емоции. Точно както тригърът отключва стари рани (както е изпяла Софи Маринова), глимърите са микро моменти, които ни карат да пърхаме с крила и да светим отвътре (очевидно това е непрофесионално обяснение). И колкото повече гимъри имаме, толкова по-добро ще е цялостното ни психическо състояние и усещане за благополучие.
Как да си набавяме повече глимъри?
Глимърите са навсякъде около нас, но много хора не са научени да ги разпознават, следователно е по-трудно да ги търсят (и намират). Затова по-надолу слагам непълен списък с възможни глимъри - надявам се да помислиш и, ако решиш, да седнеш да напишеш списък с твоите (а защо не и коментар под статията, за да могат повече хора да се възползват от тях!).
- гушкане и галене на домашен любимец, любимо животно или дори играчка
- специфична миризма, която отключва хубави спомени или просто ни кара да се чувстваме щастливи
- да намерим нещо, което сме мислили за безвъзвратно изгубено
- случайно да се натъкнем на стар познат, за който наскоро сме се сетили
- природата в определен момент - изгрев, залез, дъга, първи сняг, летен дъжд в особено горещ ден, прясно окосена трева или събрано сено, слънчев лъч, който прониква през клоните на дърветата (това е един от моите любими глимъри, може би защото е буквален и преносен)
- да танцуваме на любима песен в нетипична за танцуване обстановка
- първата хапка от вкусна храна, която сякаш "взривява" сетивата ни
- светването на коледните светлини
- да се сгушим в топло одеяло или да се завием с тежък юрган
- да си тананикаме или подсвиркваме
- да си приготвим ритуално чаша чай
- да получим неочакван комплимент
- градинарство или разговор с растения
- да изработваме нещо с ръцете си (и то да вземе да се получи)
- да намерим перфектното меме (клипче, картинка), което описва точно какво искаме да кажем в момента
- да открием пари, за които сме забравили в джоба на някоя дреха (дори левче в такъв момент може да ни направи нелогично еуфорични)
- да попаднеш на готини графити/рисунка, докато си вървиш по улицата
Глимърите са малки моменти, които нямат нищо общо с големи жестове или преживявания, често могат да бъдат спонтанни и непредвидими, но колкото повече знаем за собствените си и чуждите глимъри (защото те често могат да се различават драстично), толкова по-добре ще се чувстваме.
Както тригърите, така и глимърите НЕ са дълготрайни. Следователно работят с натрупване - колкото по-често успяваме да си набавяме достатъчно малки моменти на радост, толкова по-щастливи ще се чувтваме цялостно.
Декември сякаш е месецът на глимърите - магията се крие зад всеки ъгъл, блещукащи светлини, красива украса, гръмки смехове. Затова е толкова важно да НЕ пропускаме тези моменти - в свят пълен с тригъри, бъди нечий глимър - аз самата не винаги успявам, но няма да спра да се опитвам. Постави си за цел да откриваш повече глимъри и да им се наслаждаваш, дори за минутка или пет.
Защото, както се оказва, животът е игра на тригъри и глимъри, които се редуват, но с какъв интензитет ще се случват едните и другите, до голяма степен зависи от самите нас. Не можем да контролираме всичко (и няма смисъл да се опитваме), но това НЕ означава, че нямаме контрол над нищо. Щастието ни не винаги е в нашите ръце, но често е точно там (където сме го оставили).
Заглавна снимка: Един от моите глимъри са каруселите - на този може да се каже, че попаднахме случайно, защото не знаехме, че е там (в зоопарка в Будапеща) и не заради него отидохме, но беше абсолютният хайлайт на този ден.
