Благовест Енчев се определя като натура с чувство за естетика, романс и перфекционизъм. Смята, че за него най-добре говорят неговите стихове.
Приказка с край
Добре е тъй, не те познавам,
по пътищата друга беше
Прошка не е нужно да ти давам,
мълчах, когато ми се крещеше.
Листенца трупат, галят рамената,
залезът студен в дома ме праща.
Където малка снимка на стената,
ме кара да се смея и да плача.
И по-добре бъди далече,
далеч от мен и мойто бреме.
Щастлива знам ще бъдеш вече.
А той ръката ще ти вземе.
Аз спомена за нашта есен ще опазя.
Пейзажът вечен в моето сърце.
когато те целувах на паважа,
когато и раздялата дойде.
Историята сам ще си разказвам,
в изблици на радост и тъга
Не те проклинам и наказвам,
проклятието казва се съдба.
Добре е тъй, не те познавам,
по пътищата майче друга беше
дори писма не получавам,
май споменът го няма в тебе вече.
Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…
Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.
Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.
Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!
28 юни 2019 15:51
29 декември 2018 14:34
26 юли 2018 15:31
06 юли 2018 13:48
05 юли 2018 09:25
Читателски Материал
Това е авторски материал, изпратен до нас от наш читател. Ако и Вие имате страст към писането или просто искате да споделите емоционалното си впечатление от някоя ситуация, можете да ни изпращате вашите материали за нашата рубрика "Сцената".
