Благовест Енчев се определя като натура с чувство за естетика, романс и перфекционизъм. Смята, че за него най-добре говорят неговите стихове.
Приказка с край
Добре е тъй, не те познавам,
по пътищата друга беше
Прошка не е нужно да ти давам,
мълчах, когато ми се крещеше.
Листенца трупат, галят рамената,
залезът студен в дома ме праща.
Където малка снимка на стената,
ме кара да се смея и да плача.
И по-добре бъди далече,
далеч от мен и мойто бреме.
Щастлива знам ще бъдеш вече.
А той ръката ще ти вземе.
Аз спомена за нашта есен ще опазя.
Пейзажът вечен в моето сърце.
когато те целувах на паважа,
когато и раздялата дойде.
Историята сам ще си разказвам,
в изблици на радост и тъга
Не те проклинам и наказвам,
проклятието казва се съдба.
Добре е тъй, не те познавам,
по пътищата майче друга беше
дори писма не получавам,
май споменът го няма в тебе вече.
