На сцената с Мария Соколова - първа част
Maрия Иванова Соколова е от село Малко Конаре. Обича да пише стихове, да слуша музика и да чете книги.
Предателство
Предателство отново преживях, предателство проклето и коварно,
но да обичам аз не спрях, започнах да умирам бавно.
Душата ми във белези покрита от незарасналите рани,
а ти веднъж не ме попита, как съм и какво ми стори.
Ножове от гъба си вадих, сама, без никаква утеха,
отново ставах и се борих, сама, се борих за успеха.
Успехът, тъй бленуван и желан, за пред приятели неверни,
по-добре да си остана тъй, със мойте мисли макар и черни!
Неща приятели фалшиви да идват в моят свят голям,
със свойте души прогнили напомнящ страшен ураган....
Студени, мрачни и коварни напомнящи на гадна твар,
ножовете в гърба забиват бавно, и после нося тежкия товар!
Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…
Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.
Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.
Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!
28 юни 2019 15:51
29 декември 2018 14:34
26 юли 2018 15:31
06 юли 2018 13:48
05 юли 2018 09:25
Читателски Материал
Това е авторски материал, изпратен до нас от наш читател. Ако и Вие имате страст към писането или просто искате да споделите емоционалното си впечатление от някоя ситуация, можете да ни изпращате вашите материали за нашата рубрика "Сцената".
Мария
2015-10-12 13:47:55 ReplyТвоята любов ми дава сили, във тоз студен и мрачен свят, твоята любов разбрали ли мили, тя ме топли само в този земен ад.
Любовта е свято нещо, дава се на свят човек, дай ми твоята любов красива, и аз ще бъда винаги до теб.
Ще те събуждам нежно със целувка, ще те стопля през ноща, колко е красиво мили да намериш любовта..
Получиш ли любов пази я, че рядко се намира тя, раздават я на поразия но не е истинската тя...
Иваничка Колева
2015-11-06 12:02:35 ReplyНе, не приемам това за поезия. Съжалявам. Не ми харесва. И тези повторения (ножове, сама, коварно) така натоварват, че ти се иска веднага да го захвърлиш и да не го четеш. Поезията няма това за цел.