Сцената

Вчера споделихме с вас част от стихотворенията на Пламена Христова. Днес продължаваме с още три нейни творби.

Цел

Вдигнах поглед и изтичах. Правех надпревара с времето. Оставаше ми малко. Заваля, забравих чадър. Подгизнах. Разгневих се. Продължих напред. Помахах за такси, подмина ме. Дотичах до спирка, автобусът не спря. Тръгнах отново пеша. Счупих токче. Преметнах чанта, скъсах дръжката. Разпилях документи, пред мен стана път от тях. Тръгнах по него и бързо вървях. Събрах всичко и отново вдигнах глава. Бях близо, толкова близо, че подминах целта на бегом.

Любовта трае три минути

Запалих цигара. Не бях пушила до сега. Загорча ми от вкуса ѝ. Напомни ми на нещо, на теб. Горчива, водеща до пристрастяване, задимяваща съзнанието и насълзяваща очите. Една цигара, равняваща се на една любов. Докато дими някой, нещо сякаш не ми дава въздух да поема. В следващият миг огънчето пада и надеждата угасва. Неусетно пепелника се напълва, а цигарата изгаря. Три минути, не три години както казват, три минути трае любовта.

Кутия за спомени

Малка и бяла, поставена в ъгъла. Сравнително висока, но за сметка на това доста тясна. На места тъмна, на други по – светла. Тук – там шарена, на цветчета. Не пасващ капак, навярно от друга взет, но и той като нея шарен и сенчест. С прорез, през който да пускаш всеки един свой спомен: За отминалото лято с неговата топлота. За студената зима, за недоволството от снега. За късната есен с много листа. И за ранната пролет с малкото цветя. За първата срещната любов, за първата целувка. За първото разочарование, за съпътстващите го сълзи. Навярно препълнена е с всички тези неща днес, а малка и бяла, напълно празна беше, когато я взех.