Сцената

Пламена Христова е на 26 години от едно райско кътче в сърцето на Балкана, носещо името Априлци. Първото си стихотворение написва през 2009 година. От 2013 пише по - сериозно, като освен стихове има и малки разкази. От миналата година има свой блог, в който публикува произведенията си - www.sunnyplam.wordpress.com , носещ името Разговор с тишината. Това, което я вдъхновява са болката и щастието, които изпитва от случващото се с нея и около нея. Със своите стихове тя иска да докосне хората и да ги накара да открият себе си в тях.

Разговор с тишината

Тази вечер разговарям с тишината. Случайно срещнах я близо до дома. Поканих я да влезе. Питам се сега защо?! Та тя моя гостенка отдавна беше. Приседнали сме двете на по чаша "тихо съмнение". Тя мълчи. Аз също. От време на време само лекият хрип от събралата се в мен тъга разваля нашата идилия. Разговорът тази вечер е същия като предната и по-предната - за неговата любов. - Тишина, как мислиш, мълчанието в него говори ли или мълчи? Тихо е. - Търси ли топлия ми допир? Още по-тихо е. - Иска ли да ускори любовния ми пулс? Тихо е съвсем. Сега и отговорът тихо прошепни и си върви.

Стаичка една

Стаичка една, пълна със самота. Добре дошли! Тук ще намерите разпръснати сълзи, смях, мечти, щастие и какво ли още не. Леко само като стъпвате по пода, някъде загубих разпокъсаното си сърце. Видите ли го, моля с нежност го обгърнете и ми го върнете. Макар и тъй „одрипано”, мое си е. Ще приседна, заболя ме от празнината, вие вървете, настанявайте се. Но пак ви моля, леко със сърцето и ми го върнете. Простете, не ви предложих нищо. Имам само бурканче тъга и шишенце сълзи. На дали бихте опитали от тях, но все пак. Хей! Полека, там нещо червеней. Момче, поспри, наведи се, виж какво е. Сърце! Моето ли е?! Донеси да видя. В стаята ми днес бе влязла любовта. Добре си ми дошла!