Безсъние
Мина Хойсова обича да чете и пише стихове. Отадава се на своето хоби само когато има време, защото му се налага да се грижи за малкото си детенце. Казва, че за него семейството е на първо място и винаги е до него за подкрепа в трудните моменти.
Безсъние
Не спиш, нали? Гледаш през прозореца наблюдаваш звездите- приличат ти на мен.
В очите ти от много дълго време мълчи една любов! Не спиш, нали? Аз също!
И мислите ни се пресичат, не знайно как, къде, защо… Гледаш звездите, ах, колко ги мразиш!
Забиват се в теб като стъкла и отразяват само тишината, от както аз си тръгнах. Не спим…Защо?
Искам да стопля душата ти непростимо изстинала. Усети ме! Затвори очи и ме почувствай! Не спя! Не спиш!
Ах, тези коварни звезди. Затвори очи сега! Какво като е безутешно тъмно в нашите души? Нали и двамата не спим сега! Нека да се слеем!
Невидими! По-близки! Сред звездите аз сега живея! Затова не спя! Събудих те и теб- признавам!
Поне в безсънието да се усетим двама! Не спя! И ти не спиш! Защото ти си моето безсъние и аз съм твоето!
Иваничка Колева
2015-12-12 14:56:23 ReplyТова което иска да каже авторката се съдържа само във втория и в последния куплет. Останалите са излишни. Не е необходимо да се казват нещата с толкова много думи, защото разсейват читателя. Повторенията дразнят слуха със своята натрапчивост. Тук три пъти имаме повторена думата "сега". Съжалявам, че съм критична, но.....така го усещам.