Екология

Актрисата Лили Гелева, „За Земята“ и „Грийнпийс“-България внесоха подписка във връзка със спешни и амбициозни мерки за справяне със замърсяването с еднократна пластмаса. Петицията, символ на отговорно гражданско мислене, подписана от 19 377 българи, беше внесена в Министерството на околната среда и водите на 28 октомври при спазване на противоепидемични мерки. 

Актрисата Лили Гелева, известна и с активната си гражданска позиция срещу прекомерната употреба на пластмаса и правото на живот в чиста околна среда, заедно с активисти на двете природозащитни организации лично занесоха подписката, която беше приета и заведена с входящ номер.

Една от основните причини за създаването на подписката е влизането в сила от юли 2021 г. на общоевропейска забрана за използването на осем вида еднократни пластмасови изделия (клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркалки за напитки, пръчки за балони, стиропорени съдове за храна и напитки и изделия от оксоразградима пластмаса).

Според специалистите тези мерки не са достатъчни. Някои от най-използваните пластмасови продукти, като найлоновите торбички например, кутиите за храна, пластмасови чаши за кафе (включително и т.нар. картонени чаши), ще продължат да бъдат свободно използвани.

Какво може да се направи?

В началото на 2020 г., от „За Земята“ провеждат предварително изследване, показващо, че българите смятат, че институциите могат да въведат много по-амбициозни цели за изпълняване, за да се намали замърсяването с остатъчна пластмаса. Проблем се явява и това, че много от споменатите продукти не се рециклират или пък процесът по рециклиране е прекалено скъп. Като резултат въпросните отпадъци биват изгаряни в циментови заводи или топлоелектроцентрали - още една порочна практика, с която двете природозащитни организации се борят от години. 90% от участвалите в запитването са изявили своята готовност да се откажат от замърсяващите пластмасови изделия.

Защо пластмасата е такъв голям проблем за природата?

Пластмасата е един от най-големите замърсители в околната среда. Освен видима има и „скрита“ такава, която се намира в земеделската земя, във водата, дори и в телата ни, където има микроскопични парченца пластмаса, попаднали там с храната и бутилираната вода. Макар и невидими с просто око, те имат негативно влияние върху здравето ни.

Пластмасата вреди също така и на животните, които често я бъркат за храна, и се оказва най-големият замърсител по черноморските плажове: над 84% от боклуците, открити по плажовете, са пластмасови.

Снимки: Деннис Тодоров, „Грийнпийс“-България