Надежда за по-чисто бъдеще: Учени от УХТ Пловдив разработиха екологичен стиропор
Учени от катедрата по Биотехнология при Университета по хранителни технологии в град Пловдив разработиха иновативен екологичен стиропор.
За направата на уникалния продукт представителите на УХТ Пловдив култивират специален вид гъба, която расте върху растителни отпадъци. Новият вид екологичен стиропор израства във формата, която му са зададе, а целият процес на производство може да бъде направен с минимални разходи.
Екологичната катастрофа, пред която е изправен светът, е напът да бъде спряна поне временно. Този растителен стиропор се разгражда за по-малко от три месеца. Проф. Алберт Кръстанов от Университета по хранителни технологии в Пловдив споделя пред БНТ:
В Европа сме първите, които се занимават с тази технология. Има много широк аспект на приложение и това включва възможността да се използват агроотпадъци от всякакъв вид, например от слама, от лавандула, от роза.
Интересен пример за екостиропора е, че когато се изработва от отпадъците след производството на етерични масла, той продължава да ухае приятно. В този ред на мисли стиропора може да се произвежда и от обикновени дървени стърготини или житни трици. Върху тях по специален начин се отглежда гъбен мицел. Главен асистент Галена Ангелова добавя:
По калъп се развива, придобиват формата, в която ги култивираме всъщност или ги отглеждаме - може да бъде купа, може да бъде куб или както ние пожелаем.
По този начин уникалният продукт може да израсте направо като плоскости за строителна изолация или в опаковъчна форма за шишенце парфюм или бутилка за скъпо вино. Интерес към продукта проявява голям винопроизводител от Австралия. Български зеленчукопроизводители също проучват възможностите. Ради Радев, производител на разсад за зеленчуци, коментира:
Ние в момента имаме изключително голям проблем с опаковките, в които отглеждаме разсадите. Първо са много скъпи, тъй като се използват нефтопродукти и енергия, и второ - не подлежат на рециклиране.
От друга страна, саксиите от екостиропор могат директно да се поставят в земята, като по този начин я наторяват, докато се разграждат. Те са типичен пример за кръгова икономика, а производството им не е скъпо.
Снимки: БНТ