Успелите

Надя Дренска: Доброто е заразно и го виждаме всеки ден!

Тя е Надя Дренска - PR по образование, user interface дизайнер по професия и всеотдайна майка по призвание. Надя осъзнава, че PR-ът не е нейното амплоа и иска да прави неща, в които истински вярва. В момента работи за първата в света платформа за подбор на жени в сферата на технологиите - PowerToFly. Но най-голямата ѝ гордост е фондация „Нашите недоносени деца“. Фондация, която на дневен ред поставя темата за недоносените деца и кауза, която си заслужава. Така, днес Надя заслужено намира своето място в класацията на Дарик радио „40 до 40“. За трудния път до успеха и надеждата, разказваме сега.

Попадаш  в класацията „40 до 40” като създател на фондация „Нашите недоносени деца”. Какво означава това признание за теб?

За мен това е огромна изненада. Радвам се, че по някакъв начин това, което правим във фондацията е било оценено и благодаря за това признание. За съжаление, не мога да си сложа ръка на сърцето и да кажа - гордея се, че променихме това и това, защото имаме още много дълъг път да извървим. Ние сме изцяло родителска организация и като такава ни трябваше доста време, за да започнат хората да ни приемат сериозно. Поставихме си за цел да спечелим доверието и уважението не просто на обществото, но и на медицинската общност, с която работата ни е пряко свързана. Това се оказа предизвикателство.

Общата нагласа към организации като нашата е, че са създадени, за да се конфронтират и създават чувство на разделение между лекари и пациенти. За нас обаче още от самото начало беше важно да покажем, че подходът ни е различен. Целта ни винаги е била да работим в тясно сътрудничество с медицинската общност, защото винаги сме вярвали, че промяната може да дойде само отвътре. А за да дойде отвътре, това означава единство и доверие между лекари, пациентски организации и родители. Надяваме се, че сме на прав път.

Как се роди идеята за създаването на фондацията и кои са хората, които стоят зад нея?

Всъщност каузата сама ни намери. Ние никога не сме живели с мисълта да създадем фондация. Невероятно стечение на обстоятелствата бе фактът, че съдбата ни събра - три майки на пет преждевременно родени деца. Срещнах Нина Николова и Виолета Бакалова съвсем случайно. В последствие съдбата ни срещна с Василка Терзийска, Инна Минкова, и много други родители, които са с нас от самото начало. Имам едно любимо изречение, което чудесно описва какво се случи:

Има преживявания, които превръщат личната болка в мисия, а мъката и изплаканите сълзи - в двигател на значими каузи.

Когато дъщеря ми се роди в началото на осмия месец само 1440 грама, целият ми свят се срина. Три месеца тя беше на ръба на живота и смъртта. Три месеца, в които бавно умирах всеки ден и не знаех дали някога този кошмар ще свърши. През това време не спирах да си мисля - как е възможно да няма абсолютно никаква информация на български за този проблем, как е възможно да няма нито една организация, как е възможно да няма никакъв уеб сайт, книга, брошура - каквото и да е?! Не проумявах.

Така със съпруга ми решихме, че ще направим първия сайт, посветен изцяло на недоносените деца и техните семейства. Започнах да събирам истории, да търся информация. Много исках да има едно място, където бъдещите родители на недоносени деца да могат да прочетат истории, които да им вдъхнат надежда. И така един ден получих телефонно обаждане от Нина Николова с предложение да обединим силите си и да направим нещо повече за всички тези деца и родители. И тази наивна тогава идея, коренно промени живота ни, защото днес фондацията е неразделна част от нашето ежедневие.

Как каузата реално помага на недоносените деца?

Помощта е на много нива и с времето се научихме все по-добре да идентифицираме нуждите на тези семейства. От създаването ни, една от основните ни мисии е била закупуването на животоспасяваща апаратура за неонатологичните отделения. Всички знаем, че тази апаратура е жизнено важна, че се амортизира много бързо и е ужасно скъпа. За тези пет години успяхме да закупим апаратура за над 200 000 лв, която дарихме в над 30 отделения в страната.

С времето започнахме да концентрираме усилията си повече върху повишаване на общественото внимание към проблемите на недоносените деца и семействата им, както и да се борим активно за промяна на някои от съществуващите практики в българските болници, които не са в съответствие със световните стандарти и препоръки. Нашата амбиция е да променим негативните нагласи, да насърчим въвеждането на световно признати добри практики, както и да гарантираме неоспоримото човешко право на родителите да бъдат до децата си. 

Класацията е доказателство, че добрите примери съществуват. Като теб. Какво те вдъхновява да променяш света към по-добро?

Не само моята собствена история, но и стотиците истории, с които се сблъскваме ежедневно. Добре си спомням ужаса, страха, несигурността, самообвиненията - ще оцелее ли дъщеря ми, ще бъде ли здрава, ще вижда ли, ще чува ли, ще говори ли, ще проходи ли… Нямаше нито един човек, с когото да поговоря тогава. Чувствах се напълно сама и неразбрана.

Днес, ние, освен всичко друго даваме възможност на тези семейства да се почувстват част от нашата общност - родители с обща съдба, проблеми, страхове, надежди. Тази общност се разраства с всеки изминал ден. Това чувство на принадлежност кара хората да се чувстват по-спокойни, защото знаят, че има на кого да се опрат, с кого да споделят, от кого да получат подкрепа или съвет. А това означава много. В същото време ние непрекъснато общуваме с родителски организации и медицински специалисти от цял свят. 

Успяваме ли да даваме път на доброто? Защо?

Доброто е заразно и го виждаме всеки ден. По някакъв начин успяваме да заразим много хора с това, което правим и това ни радва много. В същото време работата ни ни свърза и с много други хора, посветили живота си на различни каузи - те пък успяват да заразят нас и да ни приобщят.

Понякога се питам защо денонощието не е поне 48 часа - страшно фрустриращо е, когато не успяваш да намериш време за всичко, което те вълнува и вдъхновява.

Какво ти предстои оттук нататък?

В момента тече кампания за изграждането на първия семеен център, изцяло посветен на нуждите на недоносените деца и техните семейства. Това е нашата мечта - да създадем наше кътче, където тези семейства да получат комплексна подкрепа. Всичко е концентрирано върху оцеляването на бебето. Но тези деца имат нужда от стабилни родители - а повярвайте ми, дори и най-уравновесените хора, могат да бъдат съсипани от чувството на безпомощност и неизвестност. Целта ни е да осигурим психологическа подкрепа за тези семейства, а също така възможност за ранна интервенция при децата.

Твоето послание към младите е....?

Бъдете активни. Следвайте мечтите си. Не се примирявайте. Борете се и променяйте света към по-добро. Ако всеки човек на тази земя има една едничка кауза, на която да посвети дори частица от свободното си време - тази планета би била едно по-приятно място за живеене. 


Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Андреа Йовева

Здравейте! Аз съм Андреа и съм на 23 години. Имам завършено висше образование по Журналистика в Софийски университет. Обичам да пътувам и да се срещам с различни и вдъхновяващи хора, и затова избрах да стана част от екипа на Успелите.

Оставете коментар

0 коментара