Интервюта

Дария Ковачева е на 19 години, участник от 157 ГИЧЕ “Сесар Вайехо”, София. Включва се в Наградата през 2019 година, а днес е на финалната права от своето златно ниво. Определя програмата като “смисъл”. В интервю за Наградата през 2021 казва, че едно китайско пожелание, което всъщност било проклятие, гласи: да живееш в интересни времена. Разказва, че получава първата си бронзова значка в интересна година, касаеща способността на всеки един от нас да се адаптира, да търси решения, да развива уменията си и да ги прилага в реална ситуация.

“Денят, в който ти връчат сертификата, се питаш дали наистина си научил важни неща, и то не само от уроците по време на обучението от разстояние, или си проспал времето си. И в пряк, и в преносен смисъл. Но това ще стане ясно за всички ни в близкото или по-далечното бъдеще, когато страхът от провала няма да съществува!”

Днес, една година по-късно, си говорим за новият път, по който поема Дари, и за предизвикателствата, в които има смелостта да се впусне след участието си в Наградата…

Вече мога да се нарека официално студентка, макар че учебната година все още не е започнала. В един период съм, в който трябва да открия себе си, да знам какво искам да правя, какво искам да постигна за в бъдеще, как си представям живота ми след определен период. Занимавам се с различни дейности. В направление Доброволчество в Наградата исках да реализирам една моя мечта - да създам сдружение и съм щастлива, че успях да го постигна.

Дейността му е свързана с онлайн платформа за обучение на преподаватели за работа в дигитална среда. Идеята се появи по време на пандемичната обстановка и беше силно провокирана от онлайн обучението. Започнах да мисля за това, когато бях 10ти клас. По време на един онлайн час, един от моите учители имаше затруднения при провеждането на урока и се допита до нас. След края на часа му написах имейл с инструкции. Така се случи, че сформирах една група от учители, които започнах да обучавам. Отначало започнах това начинание сама. Впоследствие се присъединиха още съмишленици към идеята. В момента трима човека развиваме изцяло този проект. 

Мисля, че дигитализацията все по-упорито навлиза в образованието и наистина вярвам, че от това има много позитиви. Голяма част от училищните преподаватели са в пенсионна или предпенсионна възраст и изпитват затруднения да работят с новите технологии. Платформата, която се надявам, че през есента ще бъде достъпна, ще съдържа обучения, които ще ги подготвят и ще подкрепят работата им.

Как се реши да се захванеш с такава отговорна задача на 17 години?

Със започването на пандемията записах и моето златно ниво и трябваше да избера дейности в направленията. Вече бях започнала с някои от тях, но трябваше да ги адаптирам спрямо ситуацията. В направление Доброволчество дейността ми беше на открито и трябваше да я преустановя. Сметнах, че това е подходяща възможност да поработя над идеята си - сдружение в полза на образованието и уменията на бъдещето. 

Как се справяш със скуката? 

Не знам какво е скука. Винаги когато виждам някаква обява за проект или дейност нещо ме подтиква да поема инициатива. Аз съм много деен човек и непрекъснато си измислям какво да правя. Обичам да уплътнявам времето си с дейности, в които да развивам и вътрешното си “Аз”, вместо да стоя 3 часа пред телевизора. 

Как си представяш своето бъдеще?

Мечтата ми е да стана учител. Именно заради учителите, които обучих. Те ме подтикнаха още преди пандемията. Намирам дълбок смисъл в това, защото то съчетава в себе си много роли - доброволец, съветник, будител, приятел и др. Записах се в университета да уча “Неформално образование”. Това избрах, защото искам да бъда в училище и да развивам проекти, да интегрирам неформалното образование в училищната практика, защото знам от личен опит колко полезни са подобни формати и програми. Именно заради Наградата днес аз съм това, което съм. Най-хубавото е, че от подобни програми осъзнаваш, че има полза и за теб, и за обществото.

Какъв е ефектът за теб от подобни програми за личностно развитие?

С Наградата открих себе си. Вярвам, че докато не открием себе си, не знаем на какво сме способни. Тогава разбираме, че можем неща, които никога не сме си представяли. Учим се да поставяме “мишени” с нашите желания и да се прицелваме възможно най-близо до центъра. И за трите нива в Наградата знаех какво искам да правя и никога не съм се колебаела. В основата винаги е било удоволствието от правенето и желанието да ги постигна не само заради Наградата, а и заради себе си. 

Кое беше най-голямото предизвикателство за теб в последно време?

Да си призная, най-голямото предизвикателство беше приключенското пътуване, както и преходът училище - живот. В училище все още сме деца, но когато излезем от там, нещата много бързо се променят. Аз завърших училище преди 2 месеца и се опитвам да свикна с промяната. Все още не мога да свикна с мисълта, че съм пораснала. Приключенското ми пътуване съвпадна точно с този период и символиката и смисълът за мен са огромни. Когато застанах на върха, в главата ми нахлуха всякакви мисли - трябва да се боря, да се справям сама занапред, да бъда уверена, да следвам посоката. Това беше един миг на съзерцание навътре.

Трудно сформирахме група за приключенското и не бях много развълнувана от предстоящото предизвикателство. Беше впечатляващо, че 15 мин. след като се събрахме ние вече бяхме екип. Мисля, че точно това е и тайната на приключенските пътувания, защото, поставяйки те с непознати хора в непозната среда, сме провокирани да разчитаме на останалите и това сплотява невероятно. 

Кое е най-запомнящата се част от приключението за теб?

Няма да забравя вечерите, когато се събирахме около огъня и “разменяхме” истории - за мен това беше много приятно. Когато разбереш с какво са се сблъсквали останалите, понякога ми показва, че моите проблеми и преживявания са незначителни. Мотивиращо е, защото това ми дава причина да не се предавам пред моите предизвикателства. 

Как се чувстваш в края на Наградата?

Предстои ми последната церемония в Наградата. На ниво Сребро не успях да присъствам на официалната церемония и получих своята значка в ефира на БНТ. Вълнувам се, защото това ще бъде втората ми церемония. 

Изпълнявам много роли в Наградата - бях ментор, вече съм Лидер и имам шестима участници, бях Посланик. Преминах обучение за Супервайзор и Оценител на приключенски пътувания, а днес съм и координатор на организацията. По тази пътека, по която се движих, преминах от детството към мъдростта. Вече съм няколко стъпки по-близо към това, което наистина искам да бъда. 

Какво научи за себе си?

Нямах никакви умения за говорене пред публика. Бях много стеснително дете. Днес имам щастието да комуникирам свободно с най-различни хора. Това е най-ценното нещо, с което си тръгвам като участник в Наградата, защото ми помогна да отключа себе си към света и към околните. Показа ми също, че имам силата да си помогна, когато се чувствам в безизходица или сама. Радвам се, че Наградата ме научи да създавам и да планирам СМАРТ, за да успея да приложа този модел при учредяването на сдружението.

Преживяването в програмата е една история за нещата от живота, такива, каквито са. Наградата променя животи! Те е едно своеобразно изпитание на волята, силния дух и чепатия характер: Едни ще вървят бодро и уверено, други ще докоцукат някакси, но краят ще е смисъл за всички. Няма смелост без страх.