Наистина ли има опасни игри, или има безотговорни родители?
Съгласи се с мен, читателю, че ние, хората, сме много противоречиви същества. От една страна, казваме, че трябва да се учим от грешките и че те са най-ефективният урок, а от друга страна, забраняваме всичко, в което евентуално може да сгрешим? Честно, не виждам логиката…
Забравяме, че забраната е най-успешният инструмент, с който да накараме отсрещния да направи нещо.
Най-важният и първи урок, който научаваме като деца, е, че печката пари. Благодарение на този урок научаваме, че в този живот има и болка. Болка. Колкото по-рано научим този урок, това усещане, толкова по-добре. Ще се научим да го избягваме. Усещане не се научава с думи, така както опит не се трупа с четене. Не може да се борим с противник, който не познаваме. Просто така е в природата.
Тук въпросът е, че ние като ,,добри‘‘ родители искаме децата ни да не се парят, да не ги боли и изобщо всичко да им върви по мед и масло. И един ден, когато се сблъскат с реалния живот:
Шок и ужас! Ама защо така стана?! Не знаеше ли, че не бива да става така?! Не ти ли казах?!
(Така се започват и сензациите по медиите. От едно просто недоразумение…)
Да се върнем отново към нашата пареща печка. Да, тя пари, но и ни топли. Възрастните знаем това добре. А децата? Ние сме тези, които трябва да им предадем това знание по най-лекия начин. Вместо да им забраняме. Не пипай печката. Не се върти около печката… По този начин създаваме идеалистичен образ на печката колко е яка и как задължително трябва я пипнем. В този случай най-добрият вариант е да намерим начин как детето ни да се докосне до печката по по-лек начин. Чак тогава ще ни разбере и самото то ще знае за напред.
Сигурно се досещаш, че печката беше само образна метафора на всички уроци в живота.
В миналото децата са си играли навън. Една от игрите, която сега ми идва наум, е "прескочи кобила". Наистина ли мислиш, че тази игра донякъде е безопасна? Че с нея не можем да си направим нещо лошо на нас или на другарчето? Ако започнем така, то за всяка игра ще намерим кусур и ще я наречем опасна…
Нека за момент отново оставим игрите. Преди седмица ходих да гледам филма за Пабло Ескобар по кината. Там нещо малко ми направи голямо впечатление. Филмът показа как Ескобар (колумбийският наркобарон) всеки възможен момент отделяше да остава да говори с детето си (6 - 7-годишно). Вадеше му кокаин пред него и му обясняваше подробно какво е това. Че те го произвеждат и го транспортират, НО НЕ ГО УПОТРЕБЯВАТ, че е вредно.
Е? Какво излиза сега? Че великият Пабло Ескобар (въпреки всичко) го е било грижа за децата си и ги възпитавал? Сигурен съм, че това също е и при семействата на производителите на кока-кола, снаксове, цигари (димни или бездимни) и всички други така наречени ,,опасни продукти‘‘. А ние какво правим?
Да си родител, не означава да купиш последен модел таблет/смартфон, да го дадеш на детето си и вече само да се оправя (на 3-годишна възраст).
Да, новото поколение е много напред с новите технологии, но това не означава, че родителите му не трябва да бъдат с него. Да го водят. Да му обясняват. Или просто с разбирателство да бъдат до него. Без да му забраняват нищо!
Аз наистина не разбирам какво означава "опасни игри". Игрите са си игри. Както всичко в живота, така и игрите си имат граница. Прекрачиш ли я, става опасно. Ние като родители трябва да сме им обяснили за това кое е правилно и кое не е.
Не може щом на релсите има покемон, ние задължително да отидем да го хванем, нали?
Тук се изисква здрав разум, който трябва да сме го предали на децата си. И това се случва до 6 - 7-годишна възраст. След това е късно. Освен това с всеки ден тази възраст намалява, защото, както казах, благодарение на новите технологии децата бързо навлизат в реалния живот.
Не може да има родители, които от 5 - 6-годишна възраст вече да си вземат с тях децата си на работа, където да им показват работния процес и да ги развиват. А други, които да не знаят къде са им били децата през целия ден и какво са правили...
Аз бих бил от първия тип. А ти?
А за така наречените "опасни игри"… Тях винаги ще ги има и ще се създават нови и нови. Миналата година бяха Покемоните и Синият кит, тази година са други. Но ние, ако сме създали у децата си здравия разум и критичното мислене, то никаква игра не бива да ни притеснява.
