От сърце

Всеки обича да изразява себе си по един или друг начин. Разбира се, не всички сме талантливи писатели, музиканти или пък художници. Всички обаче имаме душа и искаме да я покажем пред света. 

Точно това желаех и аз в един слънчев ден в средата на лятото. Жега и проблеми бяха задушили всяко ъгълче на мозъка ми и имах нужда от малко разнообразие. Намерих го в сърцето на София в едно малко ателие за творчество и красота. Мястото се казва Art Factory и е истински цветен оазис в този леко сив град.

Бях си избрала събитието "Рисуване върху текстил" от голямата палитра от възможности за забавление. Спрях се точно на това, защото ме предизвикваше идеята да нарисувам собственоръчно дреха, с която после да вървя гордо по улиците.

Държа да отбележа - аз не мога да рисувам и това малко ме притесняваше. Реших да изляза от познатото и да се впусна в съвсем различно за мен предизвикателство. Момичетата, които притежават това специално място, ме увериха, че събитието е повече вид арттерапия, отколкото сбирка на талантливи художници. Изхвърлих всякакви притеснения от главата си, отпих глътка прекрасно розе, което ми дадоха като комплимент, и започнах да творя.

Няма да ви лъжа, не беше никак лесно. Оказа се, че на текстил се пише/рисува доста по-трудно отколкото на лист хартия или платно. Като всяко нещо и това си иска специална техника, която момичетата с радост ми показаха. Дори, да си призная, на места ми държаха ръката като на малко дете. Реших да започна страхливо с надпис, което пък, обратно на очакванията ми, се оказа най-лошото решение. Много по-трудно се пише с бои върху дреха, отколкото се рисува.

Цялостното преживяване беше невероятно. Допълнителен чар добавяше фактът, че момичетата рисуваха заедно с клиентите. Така всички се отдадохме заедно на споделено изкуство без правила и норми. Всеки клиент сам реши какво точно иска да изобрази върху дрехата си. Нямаше ограничения, само помощ и подкрепа. Дори аз, която не умея да рисувам и не бях държала четка от 10 години, сътворих един шедьовър в очите ми. Сама не подозирах на какво съм способна, когато се забавлявам и изразявам себе си. Нямаше притеснение от мнението на другите, нямаше и оценяване. Само чиста форма удоволствие.

В крайна сметка, нарисувах върху своята тениска няколко важни за мен неща: слънце, луна, пясъчен часовник и надпис. Всичко беше излязло от мен и ме показваше изцяло. Накрая си тръгнах горда и разтоварена. Бих посетила пак събитие на тази магична работилница за артнаслада. Остана ми, освен хубавото усещане, и една тениска, с която бих излязла навън и с която много се гордеех, като прекрасен спомен от два часа споделено изкуство.