Интервюта

Наталия Цекова е актриса. Всъщност е първата дипломирана актриса от ромски произход, завършила е НАТФИЗ и зад гърба си има две дипломи - бакалавър „Актьорско майсторство за драматичен театър“ и магистратура „Публична реч”. Изкуството е нейният живот. А изкуството окрилява хората според нея. Вижте какво още сподели с нас Наталия.

Наталия, считаш ли се за посланик на толерантността?

Много се надявам, че съм посланик на толерантността. Бих искала! Много хора са ми казвали, че съм се превърнала в такъв посланик. Дано да е така! Би било хубаво! 

Би ли ни споделила повече за социалните каузи, зад които заставаш?

Основното, с което се занимавам, са проблемите на моя етнос. И през това преминават каузите ми - или по-конкретно работата ми с деца от ромското гето, правата на жените в ромското гето, неща, които ме вълнуват, инициативи, свързани със здравето им, със сексуалната им грамотност. 

Наблюдавате ли успех, промяна?

Има промяна, смея да твърдя към добро, защото много деца проявяват интерес въобще към това да учат. Имат желание да излязат от гетото, да се развиват. И според мен това е една много положителна промяна, защото тези деца, колкото и да е странно на всички, които не са запознати с ромите и махалите, всъщност са деца на времето си като всички други.

Това да си млад и модерен, е нещо, което налага животът и въобще социумът ни, и е еднакво приложимо за всички. Та тези деца от гетата имат желание да се развиват и променят, което според мен е много важно и полезно. Има голям ръст на деца студенти и статистиките го показват. Аз имам възможността да следя тези тенденции през ромски организации, които подготвят младите студенти. Има деца, които се развиват наистина страхотно! 

Какви бъдещи проекти ти предстоят?

Много е сложно с бъдещите проекти не само заради пандемията, но и защото съм актриса на свободна практика. Някои от бъдещите проекти бяха отложени, а други прекратени и неприети от моя страна. Мнението ми е, че е много важно ромите, като образ в киното, да бъдат представени под друг ъгъл. Такива, каквито аз ги виждам в общуването. Та последните новини около мен са, че отказах две роли на ромка във филми, които искаха да представят ромите отново в така тенденциозното поведение.

А аз не съм съгласна с това! И не само защото съм актриса, която, разбира се, търси своето развитие и иска да прави други различни неща като професионален актьор, а по-скоро, защото не мога да приема, че ромите присъстват само като маргинали в българското кино. Това е невярно и не прави чест на хората, които искат да го представят по този начин. Аз нямам проблем да играя ромски роли, но трябва повече достойнство на тези образи, а не да бъдат вкарвани в онова клише, за което сме чували, но колко сме виждали всички - не знам.

Ромите в България имат своето достойнство и правото да бъдат показвани по този начин. Не може винаги да бъдем сочени с пръст като лоши и крадливи, защото просто това не е вярно.

Какво е за теб изкуството?

Може би животът ми! Винаги съм искала да правя изкуство, аз съм от децата, които са израснали с мечта. Моята беше да бъда актриса и да правя това, което правя. Така че изкуството е и животът ми, и мечтата ми, и блян дори, ако щете.

Най-основното, изкуството е възможност да окрилява хората. Това е най-важното. Това, което може да даде изкуството на човека, е абсолютно незаменимо! Може да променя човешки съдби, да сбъдва мечти, да одухотворява хората. Това е ролята на изкуството!

Как реши и какво те подтикна да учиш актьорско майсторство в НАТФИЗ?

Всъщност от малка мечтаех за това и някак си то беше логично да се случи. Бях много добре подготвена, когато кандидатствах в академията, и затова ме приеха. То беше най-логичното някак си. Както децата, които рисуват от малки и стават все по-добри с времето, и е съвсем нормално да влязат в художествената академия, знам ли, в смисъл някакъв, път, който е предначертан и за мен беше най-логичното да бъда там и то се случи.

А магистратурата, публична реч, дойде разбира се по-късно, след като завърших. Имах една година пауза малко да си почина и след това реших, че трябва нещо допълнително, малко по-странично, и кандидатствах. Магистратурата ми даде един друг поглед и малко по-друг фокус на актьорската работа и това също беше много полезно и важно за мен.

Какво е за теб моноспектакълът ти „Цигански колела“? Кауза? Какво послание носи?

"Цигански колела" е нещо страхотно, което се случи, без да съм очаквала, без да съм вярвала, че може да ми се случи. Малко след като завърших НАТФИЗ Здрава Каменова ме откри с желанието да напише този моноспектакъл за мен и ако трябва да бъда честна, аз не вярвах, че той може да има такъв успех. Не знаех в какво влизам, но влязох като човек, който, разбира се, трябва да работи и да прави изкуство, и в процеса на работа се оказа, че това е нещо великолепно. Че сме създали страхотен проект, страхотно представление заедно с режисьора Калин Ангелов.

И всъщност този моноспектакъл се срещна с толкова много публика, на толкова различни места бяхме, че сигурно няма да ми стигне цял ден да разказвам за прекрасните моменти, които сме имали с това представление. Оттам тръгва и желанието ми да бъда и полезна и активна в ромската общност, защото моноспектакълът разказва за едно момиче, за една ромка с образование, която всъщност е влюбена в нером.

И в желанието си да скрие корените си и да забрави за същността си, за да се хареса повече на мъжа до себе си, защото тя не може да си представи, че може да бъде с човек, който би могъл да я приеме такава, каквато е. На финала става ясно, че никой от нас не може да зачеркне или да изтрие от себе си същността и корените си, онова, което му е дадено като ценности.

За това разказва този моноспектакъл. За историята на една жена, която се бори с клишета и стереотипи за общността си. Наистина минахме през много публики, много хора се вдъхновиха от това, много млади момичета от ромски произход, които са гледали представлението и след това са идвали да поговорим, и наистина със сълзи на очите са споделили как са преминавали през същото от страх да не бъдат заподозрени, обидени и заради тези страхове не са признавали за това, какви са като етнос. Въобще страхотни преживявания с „Цигански колела”!

Би ли ни разказала повече за ромския фолклор? За интересните обичаи и традиции?

Аз съм израснала в малка ромска махала в Лесново, едно селце съвсем близо до столицата, и имам огромен сантимент към годините, в които бях дете. Спомням си сватбите, които се правеха. Разпъваха се огромни шатри от брезент, украсявани по много смешен, но изключително мил начин. Спомням си с умиление за тези моменти, тези шатри, масите с храна, за булката, за младоженеца, за къносването на младата булка два дена преди това, за смяната на роклите, които са различен вид.

Всяка рокля носи стойности, примерно на това, че момичето отива девствено при мъжа си и това носи много благодат и за фамилията на момчето също така. Огромна обич имам и към ромския празник Ерделез или Гергьовден, познат на всички ни, на който задължително се колеха агнета в двора ни. Много тачен ромски празник, който, разбира се, много се припокрива с празника на всички в страната ни - 6 май.

Като дете си спомням много ясно как за Гергьовден задължително се колеше агне и колко беше важно всички да бъдем на софрата и да бъдем едно цяло. Друг празник е 14 януари - ромската Нова година. Може би за нея най-много се знае, защото тогава задължително се яде хвъркато животно - патица, пуйка, петел или каквото и да е. Но задължително трябва да има птица на масата и задължителните сарми. Отново семейството се е събрало, има молитва и с това се дава началото на годината, която сме приели. 

Публиката как приема спектакъла „Наречи ме с моето име“? Как им въздейства?

"Наречи ме със своето име" има страхотни отзиви. Може би сме изиграли 5 или 6 представления в Студентския дом, тук в София. Спектакълът се занимава с друг тип проблематика - историческа, с насилствената смяна на имената по време на Възродителния процес на мюсюлманите в България, на турци и роми мюсюлмани. И всъщност с тази тема сме се ангажирали и аз, и Здрава Каменова, която не само е дописвала текста, но и участва с мен на сцената, и Благой Бойчев, който е режисьор на представлението.

За нас беше много важно да покажем истинските истории на хората, които са преминали през Възродителния процес. Оказа се трудна задача, защото много от хората отказват да говорят за тази насилствена смяна на имена по ред причини, които са разбираеми. Никой не иска да си спомня за лошото, за страховете, които е преживял, но пък открихме страхотни истории, които са разказани в представлението. То е и документално, до известна степен, и художествено, защото има дописване на текстове от страна на Здрава Каменова. И се получи едно смислено, истинско и дълбоко представление!

 Може ли да оставиш послание към читателите ни?

Много бих искала да бъдем взаимно по-толерантни едни към други, да се приемаме и да се опитваме да си помагаме, а не да си пречим. Да не бъдем оставени на това да ни манипулират медии и политици. Да изграждаме мостове помежду си с човещина и доброта, с топли отношения - човешки и истински. Някак си само това може да спаси истинското човешко общуване. Така че моят апел е да бъдем по-толерантни и човечни един към друг! 

Снимки Личен архив, Наталия Цекова