Спорт

Мислиш, че мечтите са трудно нещо? Опитай да ги сбъдваш без да си усещал земя под краката си...

....Когато заспивам все ми се присънва трибагреник...вдигам го толкова високо, че чак Господ го вижда. Тогава няма никакво значение дали съм срещала някога родителите си и дали те искат да ме познават...Така се събуждам с новия ден... и знам че това е било само сън. В този ден аз трябва да решавам – да спра или да продължа. Всъщност е само крачка...физически обаче- аз не мога да я направя. Избирам друго: физиката няма значение, имам волята на победил.

Аз съм Зоя Чавдарова - републикански и параолимпийски шампион на България по тенис.

Израснала съм в дом за деца с физически увреждания в Луковит. Там съм откакто се помня. Така и не срещнах родителите си...или те не посрещнаха мен, не знам как е правилно да се каже...

Сега също живея в институция, но това не ме е спирало да се развивам. Когато си нямаш никого разбираш, че най-важното е сам да вярваш в себе си – нямаш друг избор. И това всеки го осъзнава някога, при мен просто се случи по-рано.

Бях на 16, когато дойдох във Варна и започнах да се занимавам с тенис.

Първият медал...помня го, разбира се  – 2-ро място на националното състезание в София. И така като ми тръгна, все втори места взимах до 2014 година. Играла съм в Турция, в Румъния, в Хърватска. Това, че съм в инвалидна количка не ме спира да пътувам и не мисля, че ме прави по-различна от другите.

Не е важно какви сме. Единственото, което има значение е, че ние сами решаваме кои да бъдем. И това е избор.

На мен много пъти са ми казвали: за какво го правиш, откажи се, но аз не се отказах. Сядам си в количката и всеки ден отивам с нея на фитнес или на тренировки.

Никой не ти обещава да е лесно. И аз искам да живея в собствен дом и да разполагам с нормални средства...но и това ще стане - с времето.

Големият успех за мен дойде през 2015. Станах републикански шампион на България – сингъл и смесени двойки.  И през 2016 си запазих титлата.  Там ми е най-голямата емоция – на състезанията.

Затова мечтата ми е да вдига българското знаме на олимпиадата в Токио през 2020 г. Но мечтая и друго: да направя школа и да обучавам деца – за да ме наследи някой – нали за това ги имам тези двете ръце. Ако не давам с тях .....за какво са ми?

Защото инвалидната количка не е мой избор. Аз избрах да бъда шампион.

Топката е в твоите ръце!

....

Текстът е извадка от късометражния документален филм „I am not my wheelchair”.

Сценарист и режисьор: Магдалена Петрова; Оператор: Живко Петров; Монтаж и музикално оформление: Антон Антонов; Асистент: Илиана Димитрова

Независимата продукция е заснета на доброволчески начала и се състезава във фестивала за мобилно кино „Кино в длан“

----------------------

Зоя Чавдарова е параолимпийски шампион на България по тенис през 2015 и 2016 г.

II място сингъл и смесени двойки – Словакия 2016

I място смесени двойки – Гърция 2016

II място сингъл – Гърция 2016

През 2015г. печели I място - сингъл и смесени двойки на републиканско първенство по тенис в инвалидни колички – гр.София

II място сингъл и смесени двойки “Sirius Open” 2015, Загреб, Хърватска

II място двойки “Bucharest Open” 2015, Букурещ, Румъния

II място на национално състезание, София  2014

II  място на национално състезание, София  2013

II място на международно състезание в Загреб, Хърватска

II място на национално състезание, Варна 2012

II място на национално състезание, София  2011

Републикански шампион  по тенис на маса за хора с увреждания от 2001 до 2009г.

Зоя Чавдарова е с вродени аномалии на костно мускулната система, неквалифицирани другаде.

 Можете да подкрепите и Зоя като изпратите дарителски SMS с текст на латиница „DMS TENNIS“ на номер 17 777 (за абонати на Telenor, VIVACOM и Mtel)