От сърце

Празниците идват. До Коледа остават броени дни. Обхваща ни приказно и весело настроение. Поне повечето от нас. Може да се радва и празнува всеки, но не всеки може да си го позволи. Затова радостта на едни е драма на други откакто свят светува.

Тези от нас, които са на над 30 години (разбирайте от набор '86 надолу), помнят, че години наред в нашето детство Коледа не се честваше и нямаше дядо Коледа. Имаше само Нова година и дядо Мраз. Не че беше лош празник и нямаше подаръци, но Коледа не беше това, което е сега.

Сега… сега е друго. Сега Нова година е просто един досаден празник, докато Коледа е всичко. Всичко онова, което сме гледали по телевизията, всичко онова, за което сме чели в книгите. Коледа е култура, Коледа е комерсиалност, която ние следваме докрай.

И докато едни стягат подаръци, готвят изненади, купуват елхи, други проклинат идването на празниците. Защо ли? Защото нямат, защото са бедни и отхвърлени. Защото коледни празници означава за тях физически и душевен студ, на фона на топлия и семеен уют при нормалните хора.

И когато видим такъв човек, нещо в нас се свива. Когато видим бедното детенце, просяка на улицата, стариците в къщи от кашони и с парцали около краката, нещо в нас се счупва. А ние не искаме да си разваляме празника. Ние искаме да сме щастливи и с близките си в тези дни.

Именно тогава си купуваме чиста съвест. Как ли? Като минаваме покрай някой нуждаещ се и му подхвърляме стотинки. Или пращаме книжка на дете в приют. Или пускаме няколко есемеса в подкрепа на трети. Така блокираме трезвите мисли, които напират у нас, които крещят: „ами другите? Ами тези, които нямат?“.

Чувстваме вина, че ние сме от щастливците, които имат шанса да празнуват, а не сме от нещастници, останали без покрив над главата си на улицата. И хвърляме стотинки, купувайки си спокойствие. Купувайки си нужната чиста съвест, за да спим спокойно. Като някакъв данък тип: не-закачай-съвестта-ми-идват-празници.

А вместо да си купуваме чистата съвест, можем и през останалите дни в годината да се борим. Да се борим за тези хора да има също надежда. За тези хора да има грижи. За тези хора да има работа. Една монета от левче не решава генералния проблем. Не решава техния проблем, не решава и вашия. Само ви осигурява спокойствие.

Затова – не си купувайте чиста съвест за дребни стотинки. Не мислете, че с една паричка, подхвърлена в нечия шапка или чашка ще бъдете по-добри или повече хора. Мислете как всеки ден да правите малките промени, които да задвижват други процеси и нуждаещите се да чувстват нашата подкрепа. Бъдете добри не само покрай празниците.