От сърце

Преди да седна да пиша това, пак бях седнала, но не пишех този текст. Всъщност говорех с един приятел и му обяснявах, че искам да спася света. На което той ми отговори:

понеделник е
не се спасява свят сега
от сряда вечер нататък

(Неочаквано) аз не съм съгласна и ще спася света в понеделник. Не знам дали ще е този, следващият, след 20 или 200 понеделника, но ще го направя. Как? Като започна от днес.

Моята (мини) акция по спасяване на света започна, когато бях на 7 години. Бях чула, че в родния ми град ще събарят някаква сграда и с една моя приятелка направихме подписка. Тогава почти не можехме да пишем, но ходехме по улиците и питахме хората за съдействие. Тази самоинициатива повлече след себе си лавина от следващи мисии. Започнах да участвам във всички оборки на паркове и градинки, по-късно бях в екологичната комисия на Младежки Общински Съвет в Стара Загора (бях и в комисия Култура и Спорт, където имаше повече ентусиазъм).

Раздавала съм брошури за приемни родители, храна на възрастни, правила съм аудио записи за Съюза на Слепите в София, организирам благотворителни разпродажби на печива, пращам подаръци на деца в домове за Коледа. И това не са събития, с които се хваля, а нещо съвсем нормално, което много хора правят.

Да си доброволец е призвание за всички нас, просто някои хора още търсят своята кауза.

Години по-късно още правя опити да спася света. Социалният работник в мен никога не спи. Но да спасиш света не е лесна работа и изискват колективни усилия. Затова при всяка възможност „надувам” главата на хората около мен с поредната кампания.

За да спасиш света, трябва да си настоятелен и дори досаден. Не всеки ще приема идеите и предложенията ти присърце, често ще бъдеш отхвърлян. Но ако това те откаже да правиш добро, тази работа не е за теб.

А аз знам, че тази работа е за мен. Дали като малка господарка на Вселената, като главен редактор на положителна медия, като книжна сладкарка или просто като Деси, аз ще спася света. С по един акт на добротворство на ден, час или минута. И все повече хора ще ми помагат – вярвам го.

Ако в теб се крие добротворец, не те плаши да работиш без пари (но пък ще можеш пряко да влияеш на хората), обичаш да пишеш и искаш да покажеш на всички светлата страна на живота в България, свържи се с мен. Може би положителните новини са твоята кауза, а ако е така, то ние със сигурност сме твоите хора.

Ако искаш гласът ти да бъде чут и да се присъединиш към шарения ни екип като автор, единственото, което трябва да направиш е да ме убедиш, че тази работа е за теб. Напиши ми текст, представи се и виж как продължава историята ти. С нетърпение ще очаквам да ме потърсиш на d.ivanova@uspelite.bg.