Не отлагай за утре - направи го сега!
Наскоро избирах подарък за рожден ден и, естествено, се озовах в книжарница. Докато оглеждах наоколо, пред погледа ми попадна рафтът с четива от типа на „30 книги, които да прочетеш преди на навършиш 30“, „50 места, които да посетиш преди да навършиш 50“ и „100 неща, които да направиш преди да умреш“. Сигурна съм, че всеки от нас ги е виждал, някои са ги купували, други дори са ги чели. Аз по принцип не обичам някой да ми казва какво да правя, къде да ходя и какво да чета. Още повече да ми поставя срокове. Защото всеки човек живее различно и харесва различни неща.
Аз вярвам в СЕГА. Има неща, стотици неща, които можеш да направиш още сега. Не утре, не преди да станеш на 30 и не преди да умреш, а в следващите няколко минути. Или поне да започнеш да ги правиш. Прости неща, за които може и да не разказваш до края на дните си, но които са смислени и важни сами по себе си. Неща, които в далечен план могат да наклонят везните в една или друга посока, които да начертаят пътя ти...или пък не. Мънички неща, за които все не остава време, които се натрупват и които отлагаш за онова вълшебно място – утре. Това утре, което все се мести.
Приеми, че днес е утре. Или че няма утре. И действай!
Обади се на някой, който ти липсва
Майка ти си знае, че я обичаш, брат ти няма нужда от съветите ти, а с най-добрия ти приятел от гимназията нямаш какво да си кажеш. Така ли е? Можеш да им звъннеш и да провериш. Или ще го отложиш за утре, сега е късно (или рано), моментът не е удобен, те (или ти) са на работа ... винаги има десетки възможни оправдания. Знам, че е така, защото и аз често си ги измислям. А може и просто да натиснеш зелената слушалка и да разбереш какво ще стане.
Прочети книгата, за която все не остава време
Подариха ти я преди 2 години. Или ти си я купи, защото много искаше да я прочетеш, но все няма кога. Спри да четеш този текст, ако трябва. Затвори всички прозорци в браузъра. Изключи интернета на телефона и започни. Възможно е да не я свършиш днес или утре и съм сигурна, че имаш куп други важни неща за правене, но знам, че можеш да намериш половин час на ден, в който да потънеш в друг свят и да не мислиш за този. Може би имаш нужда от това.
Храни се по-здравословно
От утре си на диета. Или спираш сладкото, или тестените храни, или Е-тата. Всъщност и двамата знаем, че нищо от това няма да се случи. Затова, вместо да се лишаваш от едно или друго и да изпадаш в крайности, просто помисли за здравето си. Баба ти не е яла вафла всеки ден и е оцеляла дълго време, но и едва ли между поливането на градината и събирането на яйцата от кокошарника е хапвала чипс. Здравословно хранене не означава да пазаруваш само от най-хипстърските и скъпи места, които си видял да са „трендинг“. Не е нужно да пиеш смути с чия за закуска, да обядваш салата от червено цвекло или да вечеряш киноа. Просто добави повече плодове и зеленчуци към менюто си, избягвай пържените храни, не яж твърде много вафли и снаксове, глези се понякога. Не е нужно да робуваш на ограниченията. Просто махни излишното.
Живей активно
Работиш между 60 и 80 часа на седмица и нямаш една свободна секунда. Или пък учиш, имаш изпити, трябва да ти остава време и за живот. Не си падаш по фитнеса. Не си спортна натура. Не е и нужно да бъдеш. Ходи пеша, когато е възможно. Използвай стълбите вместо асансьора/ескалатора. Разхождай се в парка. Запиши се на народни танци. Клякай по 10 пъти на ден. Върти обръч. Скачай на ластик. Начертай си дама. Няма никакво значение какво ще правиш. Нито къде ще го правиш. Открий твоята активност.
Направи промяна
Промяната може да е плашеща. А може и да е най-доброто решение. Напусни работата, която не харесваш. Боядисай косата си в друг цвят. Кажи на колежката си какво мислиш за поведението й. Не угаждай на всеки. Отдели един ден само за себе си. Заживей самостоятелно. Изхвърли ненужното. Всеки има онова нещо, което иска да промени, но се страхува. Понякога са повече неща. Започни с най-малкото и продължи напред. Ще видиш, че пътят пред теб ще започне да става все по-ясен.
Този текст е към своя край. Дали ще вземеш нещо от него е само твой избор. Дори да си помислиш „Не ми казвай как да живея!“, напълно ще те разбера. А как всъщност искаш да живееш? Всичко в живота ти ли е такова, каквото го искаш? Или може да стане по-добре? Дори да има съдба, ти взимаш решенията. Накъде водят те никой не знае. А не искаш ли поне да опиташ? Дори да се провалиш, наистина ли ще загубиш толкова много? Ами ако спечелиш?
