„Не се нуждая от аларма, идеите ми ме будят.“
Събудих се от някакво силно звънене, мелодия, която, макар и натрапчива, беше някак си приятна и като че ли следваше ритъма на сърцето ми. Протегнах се да изключа алармата на телефона си, но с изненада открих, че е едва 4 часа и време, докато алармата ми звънне, има много. Обърнах се на другата страна и се опитах да заспя, но не можах.
Случваше се всяка следваща сутрин. Точно в 4 часа тази мелодия ме събуждаше и не ми позволяваше да заспя отново. С всеки следващ път ставаше все по-натрапчива и по-натрапчива. Изглежда, имах проблеми със съня или поне така си мислех, докато не се събудих за поредна сутрин в 4 часа. Тогава разбрах, че тази аларма, която не ме оставя да спя, не просто следва ритъма на сърцето ми, тя е този ритъм. Разбрах, че това силно звънене са идеите, които не можеха да чакат повече. Идеи, чието време е дошло.
Няма нищо по-силно от идея, чието време е дошло. - Виктор Юго, цитатът, който виси в рамка над бюрото ми. Цитатът, който всяка сутрин биваше огряван от първите слънчеви лъчи, докато аз все още се излежавах, взирах се в него и размишлявах. Цитатът, който ме вдъхновяваше да осъществя идеите си. Беше време не само да мечтая, а и да действам.
Моите идеи и моите мечти? Да променя света. Разбира се, не вярвам, че мога да го постигна сама и то за един ден, но ако всеки от нас даде своя принос, то светът около нас би станал по-добър. Какво искам да направя аз? Да започна от малките неща - да помогна на някого в нужда, да го накарам да се усмихне, да го изслушам, да помисля за някого другиго, освен за себе си.
Да не критикувам и обсъждам, а да се опитам да разбера. Да не подминавам онзи бездомник, който всеки ден проси на центъра на града ми, защото ако не е бил мързелив, е нямало да бъде в това положение, да не се подигравам на момичето, което носи скъсани обувки, докато аз всеки ден съм с различни. Както Франсис Скот Фицджералд казва във „ Великият Гетсби“ : Почувстваш ли желание да критикуваш някого, просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.
И така, реших да използвам тези преимущества в полза на някого другиго. Когато имам излишни пари, да ги давам на тези, които нямат какво да ядат, вместо да си купувам дрехи, които така и няма да облека; да подаря този чифт обувки, който никога не съм обувала и само заема място в шкафа, на момичето, което не може да си ги позволи. А може би да даря нещо?
Това беше! Това беше първото нещо, което трябваше да направя - да зарадвам някого в нужда, да му обърна внимание и да му подаря нещо. За мое щастие, изглежда, имаше хора, споделящи мнението ми - мои връстници. Решихме заедно да направим едно добро. Избрахме си мястото - дневен център за деца с увреждания.
Решихме освен материални средства да подарим на децата и още нещо. Нещо, което е по-важно от всичките пари на света - внимание. Така освен че се заехме с кампания по събиране на средства, започнахме да подготвяме и пиеса, която да изнесем пред децата, защото това са нещата, които остават във времето – спомените за хубави моменти, смях и уважение. Искахме да им дадем нещо, което винаги ще помнят. Нещо, направено специално за тях, значимо за тях, а не по-малко и за нас.
След всяка една репетиция се чувствах някак си по-добра и по-полезна. Чувствах, че съм на път да направя нещо истинско и че съм една стъпка по-близо до осъществяването на идеята си. Въпросният ден дойде. И пиесата свърши, като че ли за секунди. Но това, което ми се стори като цяла вечност, може би защото все още си го представям, бяха ръкоплясканията на децата. Гледайки ги пред мен, с широки усмивки и блясък в очите, разбрах, че няма по-хубаво нещо на този свят от това да зарадваш някого, да го накараш да се усмихне и да направиш деня му хубав.
В този момент разбрах, че има много по-важни неща от тези, с които се сблъскваме в ежедневието си. Разбрах, че просто сме прекалено вглъбени в своя си свят, прекалено заети с осъществяването на собствените си идеи, които сякаш не стигат по-далече от материалните си измерения, което в никакъв случай не означава хубав живот. А защо не се стремим да направим, както своя собствен, така и живота на другите хубав, малко по-пъстър и жив ?
Е, това е моята мечта, моята голяма идея - да уча, да завърша, да преуспея, да живея добре, но да не забравям, че има хора, които не са имали възможностите, които съм имала аз. Всеки ден да правя по нещо добро за някого другиго – познат или не.
На следващия ден, след изнасянето на пиесата, се събудих в 4:01. Вече имах една осъществена идея, едно направено добро и явно заслужавах една минута повече сън. Някои хора може би биха се питали какво толкова съм направила. Аз съм просто един човек от всичките 7 милиарда на земята, който е помогнал за една усмивка.
Не съм написала книга, която да накара някого да преосмисли живота си. Макар че, защо не? Защо да не напиша книга някой ден, която да подарявам на хората, които не могат да си го позволят? Какво по-добро нещо бих направила, какъв по-голям дар бих дала? Да дадеш на хората възможността да се докоснат до магията на книгите, да им дадеш възможността да изживеят и друг живот – безценно. Защото човекът, който чете, живее толкова животи, колкото е и броят на книгите, които чете.
Не съм изкачила Еверест и не съм измислила лек за рака. Не съм открила физична закономерност и не съм измислила изобретение, което завинаги да промени живота на човечеството. И никога не съм имала такива идеи. Няма да получа Нобелова награда, защото не съм направила нищо велико.
Какво тогава имаше в моите идеи, което да ме кара да се събуждам толкова рано и да мисля толкова много? Може би фактът, че това, което ги задвижваше, беше капчицата човечност, която беше в основата им. Фактът, че светът беше спрял да се върти около мен, а аз бях почнала да се въртя около него.
Денят не беше достатъчен за осъществяването на мечтите и идеите, които имах аз, затова се събуждах всяка сутрин, все още по тъмно. Когато една сутрин майка ми стана, за да се приготви за работа и видя, че съм будна, ме попита защо съм настроила алармата си за толкова рано. Аз я погледнах и с усмивка на лице й казах: „Не се нуждая от аларма, идеите ми ме будят".
