От сърце

Пиша този текст между зелената салата с репички и козунаците. Прекъсвана от смехове, наздравици и спорове. Големите семейатва са хаос. Но и привилегия. Със собствени правила (или по-скоро без такива) и очарование.

Традициите са магия. Особено българските. Може би ги чувствам така, защото са си наши, близки. Не ги спазвам всичките, половината дори не ги разбирам. Често ги смесвам с чуждите, но май така съм отгледана. Великден е нещо вълшебно. Чудо. И да – най-вече заради боядисването на яйцата. И зайчетата – обичам зайчета. Истински и шоколадови (това е малко „западно” от моя страна, но пак ги обичам). Всъщност това със заека е езическо вярване, което е свързано с жертвоприношение и ритуален лов – подарък за богинята на пролетта. Сега като го написах се обзалагам, че за много хора вече няма да е толкова привлекателно.

Като бях малка украсявахме яйцата с мама. С брат ми много държахме да ѝ помагаме. По-късно осъзнах, че предимно сме ѝ пречели, но тя не се оплакваше. Сега невинаги можем да сме заедно на празника, но пък последните години го правим със сестра ми. Тя е на 13 години и се надявам за нея все още да е нещо специално, а не просто задължение. Честно казано не виждам връзката между това някой да е разпънат на кръст и оцветяването на яйца – знам легендите за червените яйца, но за останалите не разбирам...а и има противоречия. Но пък не е по-странно от това да имаш отсечено дърво в стаята (за Коледа).

Затова се постарах - направихме пъстри яйца - някои бяха със символи от Междузвездни войни, други с шарени лепенки, но тези с памук са най важните, те са задължителни. Откакто се помня, правим такива. Хапнах козунак. Също и от курабиите на мама - беше ги изпратила по брат ми. И следва да се помоля. Искрено, вкъщи. Едва ли ще обиколя църквата 3 пъти – може би ме е страх, че свещта ми ще гасне твърде често. Не, не е това. По-скоро много хора (с неясни убеждения), събрани на едно място ме плашат. Никога не знам дали са там заради вярванията си или за да се видят. А може би няма значение.

Надявам се всеки да изживее празника, както го чувства. Истински. Да не мисли колко калории имат козунаците. Да е обграден от щастливи хора. Да се опита да открие смисъла на Великден. За себе си. Не просто да спазва сляпо традициите, но и да създаде свои. Защото "не всеки ден е Великден". Но днес е. Почувствай го.