"Не всички мъже са такива", но "всеки мъж е опитвал да рейпва"?
Покрай изплувалото (за пореден път) интервю с Мартин Карбовски в сп. Егоист от 1999 г. нямаше как да не седна да пиша по въпроса. Признавам си, че не следя Карбовски и мислех, че отдавна е изчезнал (няма да казвам "кенсълнат", защото това в България не се случва, май Тото ще е първият в това отношение, но надявам се не и последният!), но от време на време негово изказване успява да изплува от тинята и да си проправи път дори до мен. А предвид случващото се напоследък, наистина мисля, че никой не трябва да го подминава - апатията е равна на смърт.
"Не всички мъже са такива"
Това може би го знам по-добре от повечето жени, но чак в последните години си дадох сметка каква късметлийка съм животът да ме срещне с тези, които НЕ са такива. Но може ли същото да се каже за стотиците, хилядите жени, претърпели някаква форма на насилие?
Защото може не всички мъже да са ТАКИВА, но и един такъв е твърде много. А той не е един.
Безпрецедентната подкрепа за Дебора доведе до безпрецедентни действия - хлебарките започнаха да изпълзяват от всеки ъгъл.
Оказа се, че "не всички мъже са такива", но тези, които са, си го знаят. Това, което досега не са знаели е, че може да има последици. Че да си сексист и женомразец, псевдо алфа, псевдо патриот и псевдо човек няма да остане незабелязано.
Защото на никой не му се лежи в затвора. Никой не иска да се превърне в символ на проработилото правосъдие. Нещата, които се случват на българските жени се случват при закрити врати, на тъмно, скрити от света, с идеята никога да не излязат от там. Защото мракът не вирее на светло. И докато всеки прожектор е насочен към насилниците, душата им може да е изгубена, но все пак ще се замислят дали искат да са следващите, които да си получат заслуженото.
"Всеки мъж е опитвал да рейпва"
Макар, че публично си е признал, че е изнасилвач, последици за Мартин Карбовски явно не е имало. Но нека уточним - последици не е имало за него, докато жертвите му са белязани за цял живот.
Не знам кое е по-страшното - това, че нас, феминистките, трябва да ни успокоява, че след като е насилил жена, тя се е защитила или това за колко болна психика говорим щом вярваш, че всички са като теб. Предлолагам, че неговите приятели и среда са насърччили това мислене - да превърнеш опитите за изнасилване в нещо нормално, едва ли не ежедневие, защото "всеки го прави" означава да нямаш нищо човешко в себе си. Не, не всеки го прави.
Но как се чувстват всички мъже, които четат думите му? Всички мъже, които никога не са се опитвали да рейпват, но са набедени за изнасилвачи от друг мъж? Мъже, ядосани ли сте? Или просто си знаете, че това не се отнася за вас?
Защото в цялото това изказване виждаме, че на жените се гледа като на стока, дори не на живи същества с чувства, мисли и автономност, но как се гледа на мъжете? Като на изнасилвачи. Да можеш да си позволиш спокойно да говориш за това все едно е съвсем в реда на нещата, е падение за цялото ни общество, наистина ли не сме мръднали от години? Аз мисля, че сме.
Мисля, че Мартин Карбовски е част от миналото, от хората, които ще ти обяснят, че "тука е така" и че промяната е невъзможна, защото се ужасяват от нея.
Но промяната идва, ние сме промяната - в социалните мрежи, в медиите, пред съда, по площадите, по улиците, у дома. И тази промяна идва за всеки Георги, Мартин, Тото, който още вярва, че последиците са за другите. Хората са уморени. Уморени от безсилие и безнаказаност. Хората искат възмездие. Закони, които не са само на хартия. Имаме нужда от справедливост. Време е.
"Той е виновен, но..."
Разберете, че няма "но". Той е виновен точка. Няма значение как е била облечена, изневерила ли е, пресолила ли е манджата. Не си го е заслужила, никой не го заслужава. Не си го е просила - никой не си го проси.
Не можем цял живот да ходим облечени в броня и да не правим нищо, защото иначе ще се окаже, че сами сме си виновни.
Време е да вярваме на жертвите. Да спрем да ги обвиняваме за това, което им се е случило. Да спрем да оправадаваме насилниците - да, и тях ги е създала средата, създали сме ги ние, но не ние сме им подали макетното ножче и не ние сме направили 21 разреза с него. Има такова нещо като личен избор и трябва да има и такова нещо като наказание. И то такова, което да отговаря на причинената болка - физическа и психическа.
Снимки: Етюд-и-те на София
