Сцената

Станимир Колев е на 33 години от Стара Загора. По професия е счетоводител, но от шест години пише и до момента има 19 стихотворения. Споделя, че твори само когато има вдъхновение и водещето при писането на текста е чувството зад него.

НЕ ЗАБРАВЯЙ

Когато тръгваш в посока неизвестна, или в нозете ти е зейналата бездна.

Когато слънчев лъч погали, бледите ти бузи позаспали.

Когато чудиш се на кръстопът. Когато зиме буките заспят. Когато есенна носталгия скове душата. Когато пролетно ухание и цвят е по земята. Когато зимата загърне пак палтата.

Когато лятото обагри във златисто, щурчета в звездна нощ запеят в хор неистово.

Когато иска ти се да крещиш, а нямаш сили и мълчиш. Когато бъбриш без да спреш в еуфория. Когато пъстротата сивотата е преборила. Когато мислите витаят се безцелно. Когато любовта прелива безпределно.

Тогава се сети, че не си сам. За тебе някой е роден и тебе търси нейде там. В гърдите му тупти късче от твоето сърце. Тупти и все към себе си те то влече, към някого- момиче ли или момче...

Но тази болка не е за умиране, напротив- търсим я да е завинаги. Завинаги да е във вечността, любов да е, а не тъга!