Станимир Колев е на 33 години от Стара Загора. По професия е счетоводител, но от шест години пише и до момента има 19 стихотворения. Споделя, че твори само когато има вдъхновение и водещето при писането на текста е чувството зад него.
НЕ ЗАБРАВЯЙ
Когато тръгваш в посока неизвестна,
или в нозете ти е зейналата бездна.
Когато слънчев лъч погали,
бледите ти бузи позаспали.
Когато чудиш се на кръстопът.
Когато зиме буките заспят.
Когато есенна носталгия скове душата.
Когато пролетно ухание и цвят е по земята.
Когато зимата загърне пак палтата.
Когато лятото обагри във златисто,
щурчета в звездна нощ запеят в хор неистово.
Когато иска ти се да крещиш,
а нямаш сили и мълчиш.
Когато бъбриш без да спреш в еуфория.
Когато пъстротата сивотата е преборила.
Когато мислите витаят се безцелно.
Когато любовта прелива безпределно.
Тогава се сети, че не си сам.
За тебе някой е роден и тебе търси нейде там.
В гърдите му тупти късче от твоето сърце.
Тупти и все към себе си те то влече,
към някого- момиче ли или момче…
Но тази болка не е за умиране,
напротив- търсим я да е завинаги.
Завинаги да е във вечността,
любов да е, а не тъга!
