Лично мнение

От малки ни учат колко е важно да имаме мнение. Да не сме безучастни. Да се интересуваме от света около нас. Да заставаме зад нещата, в които вярваме. Да крещим срещу тези, които смятаме за вредни. И всичко това са неща, в които аз самата вярвам. Какво не ни казват обаче?

Понякога е не просто нормално, а дори необходимо да нямаме мнение по даден въпрос. Защо? Защото не знаем достатъчно, за да си формираме правилно такова.

Не знам достатъчно, за да имам мнение по въпроса.

Кратко и ясно. А в същото време може би най-трудното, подценяваното и почти невъзможно изречение, което някой ще се опита да изрече днес.

Кои са най-големите проблеми, свързани с това да имаш мнение (винаги и за всичко)?

Да започнем с поляризацията.

Масово хората са ЗА или ПРОТИВ нещо. ЗА или ПРОТИВ някого. Крайностите се сблъскват, но в спора вече не се ражда истината. Ражда се агресия, обиди, омраза.

Много малко мнения, които съм чела в социалните мрежи, се базират на рационално мислене. Ако имаме късмет, са базирани на (макар и лимитирано количество) факти. Ако нямаме късмет (обикновено нямаме късмет), са изцяло емоционални. Насочени към всичко друго, освен към реалния проблем. От години наблюдавам точно това. Две групи хора, които се сблъскват челно, надпреварвайки се да защитават/плюят някого. Така всичко истински значимо остава на заден план. А на преден? Масова истерия.

И така стигаме до...

HOT TOPIC

Има теми, които са толкова горещи, че парят (клише!). Теми, по които се изисква не просто да имаш мнение, а да го формираш почти на момента, докато е viral. Най-често споделяме чуждо мнение, което на пръв поглед се припокрива с нашето, без да сме обмислили всички гледни точки и нюанси на ситуацията. От нас се иска не просто да имаме мнение, но и да го имаме веднага.

И това е красотата на илюзията, наречена "да имаш мнение" - мнението ти не е твое, не се формира чрез оценяване, защото не си имал време за това.

Когато се затрупа проблемът с мнения от всички страни, той почти спира да съществува. Уж е там, а съвсем е изчезнал от съзнанието на хората, изтикан някъде назад от ужаса, наречен "да нямаш мнение".

Всеки има право на мнение.

Нима не си мислиш точно това? Нима не живеем в свободна държава? Нима самите ние не сме го повтаряли отново и отново?

Всеки наистина има право на мнение. Но това не означава, че на всяка цена трябва да имаме мнение. Хубаво е да се възползваме от правата си, лошо е да ги експлоатираме, докато не загубят всякаква стойност.

Затова има и хора, които са лидери на мнение. Но тяхната работа не е да имат мнение по всеки въпрос на планетата. Това, което ги прави лидери, е, че знаят кога за какво да говорят. Мнението им има значение точно защото не е дадено първосигнално и набързо. Или поне така ми се иска да мисля.

Силата на едно НЕ ЗНАМ

В ерата на интернет не може да не знаеш. Почти е нелегално да не знаеш, защото информацията е навсякъде. Друг е въпросът как тълкуваме тази информация. Всички ние имаме силата да кажем НЕ ЗНАМ. Не сме достатъчно информирани. Или сме прекалено информирани. И двете неща често водят до един и същи резултат - формиране на мнение, без да сме пресяли всички факти. Стигане до грешните изводи. Да прочетеш една или 10 книги по даден въпрос не е същото като да прочетеш една или 10 статии. Да изгледаш един филм или сериал, базиран на факти/по истински случай, не е същото като да гледаш документален филм.

Незнанието е отправна точка за знанието, което би трябвало да е крайната цел. Не това да имаме мнение. А това да знаем.

Защо пиша това?

Опитвал ли си се да нямаш мнение? Аз съм се опитвала и смея да твърдя, че е много трудно. Толкова пъти съм се спирала да пиша по различни въпроси въпреки емоционалния подтик, защото знам, че после ще съжалявам. Опитвам се да си давам време, да не се влияя от момента, да съм безпристрастна, да науча повече по темата. Не казвам, че винаги се получава или че никога не съм прибързвала с изводите. Но опитът ми сочи, че вървя в правилната (за мен) посока.

Затова ти предлагам, просто за експеримента, да се опиташ да нямаш мнение за щяло и нещяло. Да не спориш с (не)познати в интернет и за една седмица (например) да наблюдаваш отстрани всичко, което се случва . Мозъкът ти ще се опитва да прецени всичко и възможно най-бързо да си формира мнение - опитай се да му се противопоставиш и да изчакаш.

И макар и да оставих най-важното за най-накрая, ето го и него:

Не се страхувай да промениш мнението си. Драстично. В тотално различна посока.

Това, че си вярвал в нещо, не означава, че трябва да продължаваш да го защитаваш докрай.

Най-хубавото на това да имаш мнение е, че във всеки един момент можеш да го промениш. Можеш да кажеш, че не си бил прав. И това няма да те направи по-слаб - напротив.

Защото: