От сърце

Да не знаеш кой си, да се изгубиш, да се намериш и после да започнеш този цикъл отначало...

Последните дни си мисля - познавам ли се? Едни хора ме виждат в една светлина и вярват в мен, повече отколкото аз вярвам в себе си. На други съм им безразлична или не ме харесват. Трети ме обичат безрезервно - без условия, без значение дали съм извършила най-доброто дело за деня или съм забъркала поредната каша.

Едновременно с това - самата аз нямам представа коя е личността, която живее в мен. Тъкмо се опознавам, свиквам със себе си, започвам да приемам реакциите и емоциите си. И идва нов трясък, който заглушава съзнанието ми, разпилява мислите в главата ми и се опитва да ме преобрази - въпреки че понякога се съпротивлявам.

Нови срещи, хора, идеи и мечти. Качества, които трябва да придобия и смелост, за да надвия страха и да се преборя за желанията си.

Чувствам се като пластелин.

Нямам против да бъда обработена, за да изкарам най-добрата версия на себе си. Същевременно с това процесът е труден, а съпротивлението понякога голямо. Ще ми хареса ли крайният резултат? Заслужава ли си? Ще оправдая ли доверието, което трябва да гласувам на себе си. Ще оправдая ли това на онези, които вярват в мен?

Въпроси, които нямат отговор. И пътека, по която трябва да тръгна. Защото дълго време съм се питала какво би се случило, ако бях предприела дадена крачка. И защото не искам тази вечна гатанка да се повтаря повече в живота ми.

Искам лудост, искам емоции, искам каузи, искам огън. И за всичко това ми е необходимо едно нещо, което се нарича характер. Всъщност ми трябва осъзнатост. Първото винаги съм го имала.

Да съм готова да се променя, да се преборя със страховете си, да бъда различна от версията, която познавам сега. Един неизбежен процес, който е единственият път, който ще изгради по-удовлетворяващите дни в живота ми.

Неизбежно е - направя ли първата крачка, може да не стигна до крайната цел. Всяка извървяна стъпка обаче ще е стъпало, което ще се отрази на светоусещането ми.

И всъщност избирам да се впусна в непознатото! Защото промяната ме кара да се чувствам жива. Защото отново ще изгубя себе си, за да се намеря. Защото заслужавам да опитвам нови неща и да бъда щастлива... Независимо, че нямам ясна дефиниция за това чувство в главата си.

А ти? Имаш ли път, по който искаш да тръгнеш? Готов ли си да се разделиш със себе си, за да се откриеш отново? Да изгориш, за да възкръснеш? Да оставиш част от себе си, за да изградиш онзи, който искаш да бъдеш?