Защото избрах България

Днес ще ви срещнем с една изключително интересна млада дама, която е избрала да се установи край морския бряг на красивата Варна. Скъпи читатели, пред вас е историята на Неджи Юсуфова.

Неджи: Определям се като гражданин на света и cultural chameleon (културен хамелеон). Изключително спонтанна личност съм и бих казала, че животът ми е доста хаотичен. Пътувам често, без да го планирам много предварително, и винаги се занимавам с много неща едновременно, понякога оставяйки важните неща за последния момент (но си ги правя все пак). Мисля, че съм отговорна и това ме кара в крайна сметка да намеря някакво време за всичко. (Може хората, които ме познават, да го оспорят това мое мнение :D) Иначе се занимавам с дизайн от всякакъв вид, а конкретно в момента с продуктите от личния ми бранд. 

Винаги съм знаела, че някой ден ще замина. Не съм сигурна дали това ми беше внушено от малка и от какво точно съм се повлияла, но мисля, че тази идея е била в главата ми цял живот като факт, а не цел, която да следвам. Често чувам от семейни приятели, че като малка съм им казвала, че като порасна, ще уча много, и то в Америка. В крайна сметка наистина заминах и прекарах последните 4 години зад граница. Живях 3 години в Кардиф, после 9 месеца в Глазгоу и след това 3 месеца в Севиля. 

Когато станах на 18, имах първата реална възможност да изляза зад граница. Осъзнах, че Америка изобщо не е мястото, където бих искала да живея, както съм казвала като малка, но пък Великобритания беше идеалното за момента. Заминах да уча архитектура в Кардиф и прекарах там 3 години, докато завърша бакалавърската си степен. Много исках да отида на напълно непознато място и там да си създам нов живот, с нови приятели и нови емоции. В крайна сметка не станаха напълно така нещата, защото заминах с две други момичета от Варна и имах още няколко познати там, но все пак всичко останало около мен беше ново и вълнуващо.

Първите 2 години бяха толкова хубави, че с момичетата си направихме наш си хаштаг "#вкардифлисъмиливрая" за постовете в социалната медия. Градът ми харесваше, понеже беше достатъчно голям, за да не ми е скучно, но също така и не прекалено много пренаселен. Аз си падам по спокойния начин на живот и забързаността на Лондон примерно, никак не ми харесва. Не се оплаквах и от климата както повечето ми приятели там, понеже дъждовното време на мен ми харесва и даже от време на време имам нужда от него. Вкарва ме в някакво меланхолично състояние, което ме кара да се затворя и да работя концентрирано. Просто ставам по-продуктивна. Справях се добре и в университета. Обучението ми беше изключително интересно и не съжалявам, че учих там.

Дипломната ми работа трета година беше с тематика "Библиотека на бъдещето". Трябваше да направя проучване на образователните системи по света, за да оценя положителните и отрицателните им страни и да създам нова концепция за библиотека. Това беше първият момент на голямо разочарование в живота ми. Осъзнах доста от негативните неща на света около мен и това ме депресира.

Приятелите ми, които се занимаваха по това време със собствените си дипломни и дисертации бяха в същото състояние, защото явно всички много лично сме ги приели и изживели тези теми. Това допълнително ме натовари психически. Като добавим и изключително нездравословния ми хранителен режим, десетките безсънни нощи в университета (студиото ми беше отворено 24/7 и понякога не се прибирах оттам с дни), стресът преди изпити и очакванията на родителите ми, изпаднах в депресивно състояние, с което не знаех как да се справя.

Това ме накара да напусна Кардиф веднага след завършването си. Всъщност след последния ми изпит се бях чула по телефона с най-близката ми приятелка, която живееше в Глазгоу. Тя ме попита какво смятам да правя и аз и споделих че не искам да се прибирам в България, но и не искам да оставам в Кардиф. Исках да почакам година-две, преди да започна магистър и не знаех какво точно да правя през това време. Тя ми каза, че мога да и отида на гости за неопределено време, защото беше лято, тя караше стаж там и беше самичка.

Така се преместих в Шотландия. После си намерих временна работа в кетъринг компания и след това квартира. През престоя ми там работих в две лаборатории (fablabs - digital fabrication lab), където можех да използвам 3D принтери, лазери и други такива машини. Тогава имах възможността да си създам мой дизайн бранд и сайт, където да продавам продуктите си. Това ми беше мечта от малка и осъзнах, че това беше точният момент да го направя. От друга страна, исках да продължа да се занимавам и с архитектура.

Сред 9 месеца почивка бях получила отговор от Еразъм програма, че съм приета на стаж в Испания и така се преместих отново. Престоят ми там беше изключително плодотворен. Имах време да пътувам, да работя по личните си проекти и да уча испански. Хората във фирмата, за която работих, бяха много мили с мен и все още поддържам връзка с тях.  

След края стажа нямах други нови планове и ми се искаше вече да си се върна в България. За 4 години в чужбина аз се връщах доста рядко заради многото ангажименти, които имах, и много ми липсваше всичко тук. Беше ми интересно дали след толкова време ще мога да се справя в родината. Знаех за Иноватор и че имат лаборатория като тези в чужбина, което ме накара да реша да си остана във Варна за момента. Сега работя там през седмицата и прекарвам време на село през уикенда при семейството ми. 

Терминът "дом" за мен е с доста различен смисъл от общоприетия. Аз съм космополитен човек и се чувствам у дома навсякъде, където отида. Умея добре да се адаптирам към различните култури и хора, обичам да уча езици и да мога да общувам с местните на техния език. Може би това е предимството да си с различен етнически произход в България, не знам.

Заради тази причина никога не съм чувствала България като единствен дом, а едно от местата с които имам по-специална връзка. И както всяко едно място, където съм живяла и напуснала, връщането ми напомни за хубавите моменти, които съм прекарала преди. Осъзнах колко много ми е липсвало морето, а също така и храната от село. Сега се наслаждавам на родния ми град и доматите от градината на баба.

Посещавайки Иноватор, разбрах колко много интелигентни хора виждат потенциала на Варна и си създават работа и дом тук. За месец престой тук вече имам доста идеи как да се развивам в кариерен план също. Определено има интерес към нещата, с които се занимавам и съм приятно изненадана, че новите технологии навлизат в бита на българина много по-бързо и лесно отколкото на англичаните например. Там все още на тези неща се гледа с недоверие, а тук се посрещат с отворени обятия. 

Не знам колко дълго ще остана тук, но определено знам, че и да си замина, пак ще се връщам за някакви периоди. Мисля, че всяко мое връщане ще е със цел и всеки път различна мечта, която да реализирам. В момента мечтата ми е да успея да развия бранда си тук и тук да го представя и популяризирам. Имам идея за цяла колекция от продукти, които носят традиционни български мотиви пречупени през моята призма и бих желала да я представя на публиката, докато съм все още във Варна.

Иначе още когато бях в гимназията, често се заглеждах по фасадите на сградите на центъра и се питах защо са в такъв вид. Мислех си как имаме такова богато историческо минало, а никой не го уважава и пази. Сега като се върнах, се запознах с много позитивни хора с идеи и умения. Виждам, че те дават всичко от себе си да направят нещо хубаво и аз се вдъхновявам от това. Чух, че има разни проекти за преустройството на гръцкия квартал и центъра, което ме зарадва.

Виждам и някои други местенца из града, които са подновени и оправени и това ме кара да имам надежда за по-доброто бъдеще на Варна. Иска ми се някой ден, след поредното ми пътешествие в чужбина, да се завърна пак, натрупала много повече опит и знания от сега и да помогна на тези хора да постигнем нещо хубаво.